Скоро изглеждаше, че Марис е изместила русокосата като почетен гост. Макар че беше още малка, й дадоха да пие вино, накараха я да пее с тях, разказваха й истории за полети, повечето от които бе чувала и преди, но никога от летци. Накрая, когато вече се чувстваше част от групата, постепенно престанаха да й обръщат внимание и забавата продължи в първоначалната си посока.
Беше странна и незабравима забава, а една случка остави незаличима следа в съзнанието й. Гарвана, единственият източняк в групата, бе станал мишена за задевките им. Накрая, малко подпийнал, той се опъна:
— Хвалите се, че сте летци — заговори той с рязък глас, който Марис винаги щеше да помни. — Но я излезте навън да ви покажа как се лети.
Цялата група излезе на най-високата площадка на Ейрие. Шестстотин стъпки бе пропастта под нея, а долу имаше само щръкнали остри камъни сред разпенените вълни. Стиснал сгънатите си криле, Гарвана застана на ръба, разгъна първите три сегмента и пъхна ръце в презрамките. Но не закопча крилете — пантите им се движеха свободно, следвайки движението на ръцете. Стегна само първите сегменти.
Марис се чудеше какво ли е намислил. Скоро разбра.
Той се затича рязко и скочи право напред, колкото се може по-далеч от ръба на скалата. С неразгънати криле.
Тя извика уплашено и изтича до ръба. Останалите я последваха — лицата на едни бяха пребледнели, други се усмихваха. Дорел бе застанал до нея.
Гарвана летеше право надолу като камък, изпънал ръце покрай тялото си, платът на крилете плющеше като корабно платно. Летеше с главата надолу и полетът му сякаш продължи безкрайно.
И тогава, в последния възможен момент, преди да се разбие в скалите, когато Марис вече очакваше да почувства удара — сребърните му криле внезапно блеснаха на слънцето. Сякаш изникнаха от въздуха. Гарвана улови вятъра и полетя.
Марис беше изумена. Но Джеймис Старши, най-възрастният летец сред западняците, се смееше.
— Номерът на Гарвана — каза той. — Виждал съм го. Смазва пантите на сегментите. Когато наближи земята, разтваря рязко криле. Сегментите се заключват един по един. Красиво е, не споря. Но някой ден някоя пантичка ще заяде и повече няма да чуем за Гарвана.
Но дори неговите думи не прогониха магията. Марис често бе виждала нетърпеливи летци да разтварят рязко криле преди помощниците да са затегнали последните сегменти. Но никога при такива обстоятелства.
Гарвана се подхилваше доволно, когато ги пресрещна на площадката за кацане.
— Когато направите това — заяви той на групата, — можете да се наречете летци.
Дълго време след това Марис вярваше, че е безумно и безнадеждно влюбена в него.
Тя поклати тъжно глава и допи чашата си. Сега всичко това й се струваше глупаво. Две години след онази среща Гарвана изчезна безследно в морето. Поне по десетина летци умираха всяка година и крилете на повечето се губеха с тях. Причините най-често бяха грешки при полета, неочаквани нападения на дългошиестите сцили, бури, които да ги повалят във вълните, привличани от метала в крилете светкавици — имаше безброй начини да загинат. Според Марис повечето летци просто губеха ориентация и не достигаха до крайната цел, а продължаваха да летят слепешката, докато не капнат от умора. Единици се натъкваха на най-смъртоносната опасност за всеки летец: безветрието. Но Марис вече бе достатъчно опитна, за да си даде сметка, че такива като Гарвана са най-вероятни кандидати за среща със смъртта — номерът му беше само глупаво, лишено от смисъл перчене.
Гласът на Дорел я изтръгна от спомените.
— Ей, Марис — сепна я той, — да не заспиш?
Марис остави празната чаша и се пресегна към пуловера си.
— Още не е изсъхнал — предупреди я Гарт.
— Студено ли ти е? — попита Дорел.
— Не. Време е да се връщам.
— Прекалено си изморена — предупреди я Дорел. — Остани за през нощта.
— Не мога — отвърна тя и сведе поглед. — Ще ме чакат.
Дорел въздъхна.
— Тогава вземи сухи дрехи. — Той се надигна, отиде в другия край на стаята и отвори резбованата врата на гардероба. — Ела си избери нещо, което да ти става.