— Гарт от Скълни, С’Рела от „Дървокрил“!
Макар съвършено различни на външен вид, тази сутрин С’Рела и Гарт удивително си приличаха. Гарт трябваше да е ентусиазиран от вчерашната си победа, но вместо това изглеждаше пребледнял и състарен. Почти не разговаря с Риеса и докато си поставяше крилете, движенията му бяха сковани. С’Рела стоеше прехапала устни, докато помощниците нагласяваха сегментите. Изглеждаше сякаш всеки миг ще се разплаче.
Никой от тях не показа нещо особено при излитането. Гарт се наклони надясно, С’Рела наляво и двамата прелетяха над скалите и плажа, без да опитват нещо повече. Неколцина местни помахаха на Гарт и се развикаха, но иначе тълпата беше смълчана, все още под впечатление от скока на Вал.
Сена поклати глава.
— С’Рела може да не е грациозна като Шела и Лея, но все пак е летяла и по-добре.
Тъкмо в този момент С’Рела изгуби височина при един доста несръчен завой и Марис бе принудена да се съгласи с нея. С’Рела не се справяше добре.
— Мисля, че е заради снощи — промърмори Марис. — Погледни я: действа съвсем автоматично.
Гарт побърза да се възползва от неувереността на момичето, направи няколко отработени изящни завоя и дори опита лупинг. Не беше сред най-добрите, но все пак бе нещо в сравнение с безпомощните прояви на С’Рела.
— Този път няма да имаме затруднения в отсъждането — въздъхна облекчено Управителят на Скълни и протегна ръка към белите камъчета. Марис можеше само да се надява, че няма да пусне две.
— Погледни я само — сумтеше недоволно Сена. — Най-добрата ми ученичка се рее в небето, сякаш току-що са й поставили криле.
— А Гарт какво прави? — попита високо Марис. Беше се отдалечил към морето и крилете му се поклащаха учестено, сякаш трепереха.
— Е, той вече спечели — недоволно каза Сена.
Гарт завърши завоя и възвърнал предишната си увереност, продължаваше да се отдалечава от тях.
— Ама той само си лети! — отбеляза учудено Марис. — Не изпълнява никакви номера.
Гарт вече наближаваше плитчините на входа на залива, отвъд които беше открито море. Летеше грациозно, но почти по права линия, за което не се изискваха особени умения, и постепенно губеше височина. Беше само на трийсетина стъпки над водата и продължаваше да се снижава.
— Той пада! — извика уплашено Марис и се обърна към съдиите. — Помогнете му! Той ще падне!
— Какво? — попита учудено източнячката.
Шали вдигна телескопа и погледна към Гарт. Тялото му почти докосваше вълните.
— Марис е права — каза тя уплашено.
Изведнъж настъпи суматоха. Управителят скочи и започна да издава гръмогласни заповеди; двама от бранниците затичаха надолу по стълбите, другите поеха в различни посоки. Глашатаят сви ръце на фуния и извика:
— Помощ! Помогнете на летеца! Ей, на лодките, помогнете на летеца!
Тълпата от брега подхвана вика, хората подскачаха и сочеха Гарт.
Гарт се удари във водата. Инерцията го понесе върху повърхността и той измина още няколко метра, преди да спре.
— Успокой се, Марис — прошепна Сена. — Не е страшно. Ей сега ще го измъкнат. Виж, вече са близо.
Една малка лодка, предупредена от виковете на публиката, доближаваше мястото, където бе паднал Гарт. Марис не откъсваше тревожен поглед от нея. Отне им цяла минута да стигнат до Гарт и още толкова, докато го извадят от водата. Но от това разстояние не можеше да се каже дали е жив, или мъртъв.
Управителят свали далекогледа.
— Вдигнаха го на лодката. Крилете също.
С’Рела кръжеше ниско над лодката, която бе спасила Гарт. Твърде късно бе осъзнала какво се е случило, но и без това не можеше по никакъв начин да помогне.
Управителят прати още един бранник да се осведоми за състоянието на Гарт и се върна на мястото си. Съдиите разговаряха нервно помежду си; Марис и Сена мълчаха.
— Жив е и ще се оправи, макар че е глътнал малко вода — съобщи задъханият бранник. — Ще го отнесат право у тях.
— Но какво се е случило? — попита Управителят.
— Сестра му каза, че от известно време не бил добре със здравето — отвърна мъжът. — Изглежда, е получил удар.
Управителят изруга.
— И го е крил от мен! — Той се обърна към съдиите. — Необходимо ли да отсъждаме изпълнението?
— Боя се, че се налага — отвърна Шали и взе едно черно камъче.
— За нея ли? — попита Управителят. — Гарт беше сто пъти по-добър, макар и болен. Да не искаш да кажеш, че й присъждаш победа?
— С цялото ми уважение към вас — обади се представителят на Външните острови, — държа да напомня, че вашият летец падна в океана. Дори да беше неповторим като Лейн, при подобен провал не можем да му дадем друга оценка.