Сена ги чакаше, приседнала на ръба на леглото. Надигна се, когато влязоха.
— Къде се губите?
— Ходихме да видим как е Гарт — отвърна Марис. — Случило ли се е нещо?
— Не зная още. Съдиите ни повикаха в хижата. — Тя погледна многозначително С’Рела. — И трите, а вече закъсняваме.
Тръгнаха незабавно. По пътя Марис разказа на Сена, че Гарт е преотстъпил крилете на С’Рела, но учителката не смяташе, че ще стане толкова лесно.
— Ще видим тази работа — поклати глава тя.
Тази вечер нямаше забава. В голямото помещение имаше само десетина западняци и настроението им не изглеждаше особено добро. Един от летците се изправи, когато влязоха, и кимна на Марис.
— В задната стая…
Петимата съдии се бяха събрали около една кръгла маса, но разговорът секна в мига, когато вратата се отвори. Шали се надигна първа.
— Марис, Сена, С’Рела, влизайте — посрещна ги тя. — И затворете вратата.
Заеха местата си около масата, а Шали скръсти ръце на гърдите си и продължи:
— Повикахме ви, защото обсъждаме един въпрос, който засяга и младата С’Рела, и имате право да изкажете мненията си. Гарт прати да ни съобщят, че утре няма да лети…
— Знаем — намеси се Марис. — Тъкмо идваме от него.
— Добре — каза Шали. — В такъв случай вероятно ще разберете нашия проблем. Трябва да решим какво да правим с крилете.
С’Рела я погледна стреснато.
— Но те са мои — обади се тя. — Гарт ми ги даде. Управителят на Скълни тропаше нервно с пръсти по масата и я гледаше намръщено.
— Крилете не са собственост на Гарт, че да ги подарява — заяви той. — Виж, момиче, ще те попитам нещо. Ако ти дадат крилете, ще обещаеш ли да останеш да живееш тук, на Скълни?
С’Рела не трепна под втренчения поглед на Управителя.
— Не — отвърна тя. — Не мога. Нямам нищо против Скълни, мястото е много хубаво, но това не е моят дом. Обещах да се върна на Велет, това е островът, където съм се родила. С криле.
Управителят поклати глава.
— Не, не, не. Можеш да се върнеш на тази твоя южняшка скала, но без крилете. — Той изгледа останалите съдии. — Видяхте ли? Дадох й възможност. Дори настоях.
— Но какво значи това? — възкликна Сена. — Какво става тук? С’Рела има повече права върху тези криле от всеки друг. Как можете да заявявате, че няма да й дадете крилете? — Тя изгледа съдиите един по един.
Шали, която, изглежда, бе говорителят, вдигна извинително рамене.
— Имахме разногласия. Въпросът бе как да оценим утрешното състезание. Някои от нас смятат, че ако Гарт откаже да лети, победата трябва да бъде присъдена на С’Рела. Но Управителят е на мнение, че не можем да гласуваме за състезание, в което не е участвал единият от летците. Той настоява да се вземе решение въз основа на проведените два тура. В такъв случай Гарт води с шест камъка срещу пет и ще си запази крилете.
— Но Гарт се отказа от тях! — възрази Марис. — Той не може да лети. Болен е.
— Законът е предвидил и подобна възможност — намеси се Управителят. — Ако летецът се разболее, решението кому да бъдат предадени крилете се взема от Управителя и другите летци на острова. Ще дадем крилете на някой, който желае да остане на Скълни. Предложих тази възможност на момичето и всички чухте нейния отговор. Значи ще изберем някого другиго.
— Надявахме се С’Рела да се съгласи да остане — рече Шали. — Това щеше да реши разногласията ни.
— Не — повтори упорито С’Рела, но изглеждаше нещастна.
— Това, което предлагате, е евтина измама — каза Сена.
— Склонен съм да се съглася — кимна представителят на Външните острови. — Единствената причина, поради която Гарт води в резултата, е, че вие, Управителю, пуснахте днес един камък — в негова полза — при това, след като той падна в океана. Това не беше никак честно.
— Според мен пък си е честно — запъна се Управителят.
— Гарт иска С’Рела да получи неговите криле — настоя Марис. — Неговото желание няма ли някаква тежест?
— Не — обади се Управителят. — Крилете не принадлежат само на него, а на целия остров. Не би било справедливо да ги дадем на някакво момиче от Юга и да лишим острова от един чифт. Скълни ще остане само с двама летци. Чуйте ме. Ако Гарт не беше болен, щеше да запази крилете при всички случаи. Ако пък беше дошъл при мен да ми каже, че не се чувства добре, щяхме да ги дадем на друг. Наше право е да решим, след като е крил от нас истината. Нима народът на моя остров трябва да страда заради него?
Марис трябваше да признае, че в думите му има голяма доза истина. Съдиите изглеждаха разколебани.
— Това, което казвате, е вярно — кимна южнячката. — С радост бих приела един нов чифт криле на Юг, но не и при подобни обстоятелства.