— Надявам се да е пробол поне един от тях, които и да са — заяви С’Рела. — Как мислиш, дали е бил Корм? Защото утре Вал щеше да му вземе крилете.
— Днес — поправи я Марис, загледана през прозореца. На изток небето вече порозовяваше. — Не, не е бил Корм. Той с радост би унищожил Вал, но щеше да го направи законно, не по този начин. Корм е твърде горд, за да прибягва до подобни методи.
— Кой тогава?
Марис поклати глава.
— Не зная, С’Рела. Но трябва да е някой с болен разсъдък. Може да е приятел на Корм или на Ари. Може да е Арак или някой от неговите приятели. Вал успя да си създаде доста врагове.
— Той искаше да ида с него! — хленчеше С’Рела. — А аз отидох при Гарт. Ако бях го послушала, това нямаше да се случи.
— Ако беше отишла с него — каза Марис, — сега и ти щеше да лежиш с натрошени кости. С’Рела, мила, спомни си птиците, които бяха заковали над вратата. Те са искали да ни кажат нещо. Ти също си еднокрила. Както и аз. — Тя се загледа към изгрева. — Изглежда, дойде време да го призная. Аз съм само половин летец и такъв ще си остана до края. — Тя се усмихна на С’Рела. — Въпросът е само коя половина съм си спечелила.
С’Рела я гледаше учудено. Марис продължи:
— Стига приказки. Има само няколко часа до началото на състезанието. Трябва да поспиш. Нали не си забравила, че днес трябва да си спечелиш крилете?
— Но аз не мога — възрази С’Рела. — Не и след всичко това.
— Трябва да го направиш, и то точно днес. Който и да е нападателят на Вал, ще остане доволен, ако се откажеш от борбата. Това ли искаш?
— Не — отвърна С’Рела.
— Лягай да спиш тогава.
По-късно, докато С’Рела спеше, Марис отново надникна през прозореца. Червеникавото слънце се бе подало наполовина от водата. Денят щеше да е хубав, ветровит. Чудесен ден за летене.
Когато пристигна на площадката, състезанието вече беше започнало. Забавиха се в странноприемницата — Рагин настояваше да му бъде заплатено за всичко. Изгубиха доста време, докато го убедят, че ще си получи парите. Марис го накара да обещае, че ще се грижи за Вал и че няма да пуска никого при него.
Сена бе заела обичайното си място до съдийската маса и наблюдаваше първите участници при вратите. Марис прати С’Рела при другите „дървокрили“ и забърза към скалата. Когато я видя, Сена въздъхна облекчено.
— Марис! — възкликна тя. — Боях се, че се е случило нещо. Никой не знаеше къде си отишла. С’Рела и Вал с теб ли са? Скоро е техният ред. Вече стигнаха до Шер.
— С’Рела е готова да лети — отвърна Марис. После разказа на Сена за Вал.
Докато я слушаше, старата учителка сякаш губеше цялата си сила и жизненост. Единственото й зрящо око се замъгли от сълзи, тя се отпусна върху бастуна и като че ли остаря с поне още десет години.
— Не мога да повярвам! — прошепна тя едва чуто. — Просто не мога… дори след онзи ужасен случай с птиците… все се чудех кой може да извърши подобно нещо. — Лицето й стана пепеляво. — Помогни ми, момиче. Трябва да поседна.
Марис я прегърна и я отведе до съдийската маса. Шали ги посрещна разтревожено.
— Случило ли се е нещо?
— Да — отвърна Марис и настани Сена на един свободен стол. — Вал няма да лети днес — продължи тя високо, за да я чуят и останалите съдии. — Снощи е бил нападнат и пребит пред странноприемницата, където се е настанил. Счупили са му едната ръка и единия крак.
Съдиите я погледнаха смаяно.
— Но това е ужасно — промърмори Шали.
Представителят на Външните острови изруга, а Управителят се надигна от мястото си и каза:
— Това е нечувано! Няма да позволя подобно нещо да се случи на моя остров. Обещавам ви, че ще открием злосторника и че ще си получи заслуженото.
— Този, който го е направил, е летец — заяви Марис. — Или е платил да бъде направено. Счупили са му дясната ръка и десния крак. Нали разбирате — Еднокрилия.
Шали се намръщи.
— Марис, постъпката е ужасна, но не разбирам защо смяташ, че някой летец е в състояние да я извърши. И ако искаш да кажеш, че Корм е замесен…
— Имаш ли доказателства за участието на летец? — прекъсна я източнячката.
— Познавам странноприемницата, в която е отседнал Вал Еднокрилия — намеси се Управителят. — „Желязната брадва“, нали? Отвратителна дупка! Там се събира утайката на обществото. Всеки може да го е направил. Пиянска свада, ревнив любовник, разправия за пари. Виждал съм и други пострадали там.
Марис го погледна в очите и каза:
— Никога няма да откриете кой го е извършил, въпреки обещанието си. Но не това ме интересува. Искам довечера да отнеса крилете на Вал.