— Корм от Малък Кехлибарен! Вал Еднокрилия, Вал от Южен Арен! — обяви глашатаят и след кратка пауза добави: — Марис от Малък Кехлибарен. Лети вместо Вал. Марис от Малък Кехлибарен!
Тя се изправи на скалата и помощниците започнаха да разпъват крилете, сегмент по сегмент. Корм стоеше на няколко метра от нея, също заобиколен от помощници. Тя вдигна очи и срещна погледа му.
— Марис Еднокрилата — провикна се той огорчено. — Такава ли искаш да станеш? Добре че Ръс не е между живите, за да види какво правиш.
— Ръс щеше да се гордее — отвърна тя разгневено, макар да знаеше, че тъкмо това се опитва да постигне Корм. Преди години при много по-сурови условия бе доказала, че е по-добра от него. Марис беше сигурна, че и днес ще се справи. Точност, внимателен контрол, бързи рефлекси, усет за вятъра — това се изискваше за победата — а тя ги притежаваше.
Когато разгънаха и последния сегмент, тя почувства как вятърът свисти едва чуто под сребристия плат и добре познатият звук я изпълни с увереност. Стисна здраво дръжките, затича се и скочи. Първо се издигна нагоре, отдавайки се на радостта от полета, след това се гмурна надолу, улови едно подходящо течение и се насочи към вратата. Преодоля я под наклон, като едва не докосна въжето с ръба на горното крило, бързо възстанови равновесие и описа грациозен завой към втората врата. Премина я без проблеми, оставила се да я води инстинктът и натрупаният с много опит усет. Следваше третата врата, труден завой срещу вятъра, но тя се справи с лекота, извъртя се игриво над водата, за да коригира ъгъла и преодоля четвъртата, а до петата водеше широк, ленив подветрен завой. След нея идваше шестата, почти на права линия, но твърде тясна, и тя се снижи леко — носеше се над пясъка с изпънати докрай криле, гонена от възторжените крясъци на публиката.
След половин удар на сърцето преодоля и нея.
Тъкмо когато излизаше от шестата врата, върху нея се стовари неочаквано низходящо течение, което въобще не трябваше да е тук. То я сграбчи, притисна я и я накара за миг да опре криле в пясъка, но и това бе достатъчно, защото краката й заораха и тя тупна на земята в сянката на следващата врата.
Едно малко русо момиченце изтича и й помогна да стане и да си свали крилете. Марис стоеше неподвижно, задъхана и изтощена. Какво пък, и пет не беше чак толкова зле. Можеше да не е най-доброто постижение за деня, но си го биваше. Във всеки случай щеше да стигне, за да запази преднината на Вал. За да я победи, Корм трябваше да получи по два камъка от всеки съдия, а това бе невъзможно.
Корм също го знаеше. Обезсърчен от успешния й полет, той дори не успя да постигне нещо, с което да се представи добре. Провали се още на четвъртата врата — решителна победа за Вал. Марис доволна изтича нагоре по стълбите.
Междувременно глашатаите обявиха следващото име. С’Рела застана на ръба на скалата; слънцето се отразяваше от сребристите й криле. Зад нея бе застанала чернокосата Джирел от Скълни.
С’Рела скочи и Марис спря, за да проследи изпълнението й. За разлика от нея, С’Рела започна да се спуска по спирала, за да убие скоростта, и преодоля първата врата така, както вече го бяха направили Лея и Кер. Започна отрано обратния завой, премина втората врата и сега трябваше да извие срещу рязко усилилия се вятър. Марис почувства, че дъхът й секва. С’Рела премина успешно и третата врата, сякаш сама се разпореждаше с посоката, в която духат ветровете. Без да губи управление, тя премина и четвъртата — всички наскачаха и започнаха да крещят — а тя вече бе прелетяла през петата и се готвеше да премине шестата — вратата, на която Марис се бе провалила. Крилете й потрепериха за миг, сетне С’Рела ги овладя, издигна се малко, за да не повтори грешката на Марис — тук низходящото течение се стовари върху нея и я разлюля, но тя удържа — и ето че беше вече отвъд шестата врата. Зрителите крещяха оглушително. Седмата врата изискваше светкавичен остър завой надясно — почти под прав ъгъл — и С’Рела се справи чудесно. Насочи се към осмата врата…
… която беше твърде тясна, а С’Рела летеше малко встрани от правилния курс. Лявото й крило блъсна единия от прътите, няколко сегмента се счупиха и С’Рела се удари в земята.
Марис хукна натам. Затичаха и други.
С’Рела седеше на пясъка, заобиколена от безкрили, които крещяха възторжено и я поздравяваха. Лицето й бе зачервено и тя не можеше да спре да се смее.
Марис си проправи път през тълпата и я прегърна. С’Рела се изкиска.
— Добре ли си? — попита Марис. С’Рела кимаше възбудено, без да спира да се смее.