После посочи крилото, с което бе ударила пръта. Платът можеше да издържи практически на всякакъв удар, но сегментите се бяха счупили.
— Това се поправя лесно — успокои я Марис.
— Не виждаш ли? — попита С’Рела и скочи на крака. Дясното й крило веднага се изпъна на вятъра, но лявото, строшеното, увисна безпомощно.
Марис едва сега разбра и се разсмя.
— Еднокрила — рече тя и я притисна в обятията си.
— Джирел не те изложи — говореше Марис на Гарт вечерта — седяха край огнището. Той изглеждаше по-добре и дори си бе взел халба бира. — Тя се справи отлично, премина пет врати, колкото и аз. Но пет не са седем, разбира се. Дори Управителят не посмя да поиска равен резултат.
— Добре де — кимна Гарт. — И без това С’Рела заслужава крилете. Знаеш ли, аз я харесвам. Накарай я да ти обещае, че ще дойде да ме види.
Марис се засмя.
— Ще я накарам. Съжаляваше, че няма да те види, но бързаше да се върне при Вал. И аз тръгвам след малко. Не ми е приятно, но… — Тя въздъхна.
Гарт допи бирата и се загледа в огъня.
— Мъчно ми е за Корм — рече той. — Никога не съм го харесвал, но го бива да лети.
— Не го мисли — успокои го Марис. — Огорчен е, но бързо ще се оправи. Като напредне бременността на Шали, той ще вземе нейните криле. Догодина ще си спечели свои. Едва ли ще са тези на Вал. Корм не е толкова глупав. Предполагам, че ще си избере някой като Йон от Кълхол.
— Ох — въздъхна Гарт. — Де да можеха проклетите знахари да ме излекуват, и аз бих посочил Йон.
— Доста хора му точат зъби за следващата година — съгласи се Марис. — Дори Кер иска да опита още веднъж срещу него, но се съмнявам Сена да го подкрепи. Дотогава ще има по-добри кандидатури. След двойния успех на С’Рела и Вал бъдещето на „Дървокрил“ изглежда по-розово. Мисля, че скоро ще има толкова много ученици, че няма да знае какво да прави с тях. — Марис се засмя. — Двамата с Корм не сте единствените лишени от криле летци. Вари от Поуит ще трябва да ги предаде на друго семейство, а Големия Хара изгуби от собствената си дъщеря.
— Ято бивши летци — изсумтя Гарт.
— И ято еднокрили — добави усмихнато Марис. — Светът се променя, Гарт. Навремето имаше само летци и безкрили.
— Да — кимна Гарт и си наля още бира. — Но после ти обърка всичко. Как ли ще свърши всичко това?
— Не зная — вдигна рамене Марис и се изправи. — Бих останала още, но трябва да говоря с Вал, а и е време да се връщам на Кехлибарен. Шали е бременна, а Корм няма криле и сега цялата работа ще се стовари върху мен. Обещавам да намина насам при първа възможност.
— Добре. — Той й се усмихна. — Лек полет.
Тя излезе, а той викна на Риеса да донесе още бира.
Вал седеше подпрян на възглавниците. Едва си държеше главата изправена и сърбаше супа — стискаше лъжицата с треперещата си лява ръка. С’Рела седеше до него и държеше купата. И двамата вдигнаха глави, когато Марис влезе. Ръката на Вал потрепери и той разля супа върху голите си гърди.
— Здравей, Вал — каза Марис и му кимна. След това се наведе и постави на пода крилете, които носеше — и които доскоро бяха принадлежали на Корм. — Твои са.
Отокът на лицето му бе поспаднал и сега Вал повече приличаше на себе си, макар подпухналата уста да му придаваше ехиден вид.
— С’Рела ми каза какво си направила — изфъфли той. — Сигурно очакваш да ти благодаря.
Марис скръсти ръце, но не каза нищо.
— Това ми го направиха твоите приятелчета — летците — продължи той. — Ако костите зараснат накриво, никога вече няма да летя. Дори и да зараснат правилно, пак няма да съм такъв, какъвто бях.
— Зная — кимна Марис. — И съжалявам. Но не са мои приятели тези, които ти го сториха, Вал. Не всички летци са ми приятели. И не всички са твои врагове.
— Ти беше на вечеринката — каза Вал.
Марис пак кимна.
— Няма да е лесно, а и в душата ти се натрупа още горчилка. Твоя работа е, ако искаш да ги мразиш. Твоя работа е и да откриеш приятели сред тях. Ти решаваш.
— Ще ти кажа кого ще открия — прониза я с очи Вал. — Ще открия онези, които ми направиха това, а после и този, който ги е пратил.
— И какво ще направиш? — попита Марис.
— С’Рела ми намери ножа — отвърна Вал. — Снощи съм го изпуснал в храстите. Сред нападателите имаше и жена. Успях да я порежа достатъчно, за да остане белег.
— Къде ще идеш, когато оздравееш?
Вал изглеждаше смутен от внезапната смяна на темата.
— Мислех да ида на Морски зъб. Чувал съм, че там Управителят давал мило и драго да си има летец. Но С’Рела ми каза, че Управителят на Скълни също бил в отчаяно положение. Ще поговоря и с двамата и ще видя какво ми предлагат.