— Оценявам загрижеността ти — отвърна Марис. — Пострадах доста сериозно, но се възстановявам бързо. Вашият Еван е безценно богатство за Тайос. Срещала съм и други лечители, но никой не е тъй умел като него.
Управителят се отпусна на трона.
— Той ще бъде щедро възнаграден. — Каза го, сякаш Еван не присъстваше. — Добрата работа заслужава възнаграждение, нали?
— Аз сама ще се отплатя на Еван — рече Марис. — Имам достатъчно железни монети.
— Не — настоя Управителят. — Ти едва не загина, докато беше на служба при мен. Мое задължение е да покажа благодарността си.
— Винаги си плащам дълговете — заяви Марис.
Лицето на Управителя пребледня.
— Добре. Но има още един въпрос, който трябва да обсъдим. Е, той може да почака до вечеря. Сигурно сте изгладнели от пътя. — Той се изправи рязко. — Последвайте ме. Подготвил съм ви богата гощавка. Съмнявам се някъде да са ви посрещали по-добре.
Съмненията на Управителя бяха напразни. Марис бе посещавала много по-разкошни угощения. Храната беше предостатъчно, но зле приготвена. Рибената супа беше пресолена, хлябът — твърд и изсъхнал, месните ястия пък бяха преварени. Дори бирата й се струваше вкисната.
Седнаха да се хранят в сумрачната и влажна банкетна зала, на дълга маса, подредена за двайсет души. Еван очевидно се чувстваше неудобно, още повече че го настаниха в далечния край на масата, между неколцина бранници и най-малките деца на Управителя. Марис бе настанена на почетното място — до наследницата на Управителя, млада жена с умислено лице, която не промълви и три думи цялата вечер. Срещу нея седяха другите летци. Най-близо до Управителя седеше побелял мъж с набръчкано чело и подпухнал нос — Марис се сети, че това е Джем. През две места от него седеше Корина от Малък Кехлибарен. Тя се усмихна на Марис през масата. Корина наистина беше невероятно красива. Сигурно защото бе запазила чертите на баща си — Корм.
— Изглеждаш добре, Марис — подхвърли тя. — Радвам се. Много се тревожехме за теб.
— Добре съм — побърза да потвърди Марис. — Скоро отново ще летя.
По лицето на Корина пробягна сянка.
— Марис… — почна тя, но спря. — Надявам се. — Въздъхна.
— Всички питат за теб. Ще се радваме да се прибереш у дома — И сведе поглед към чинията си.
Между Джем и Корина седеше трети летец — млада непозната жена. След един-два неуспешни опита да подхване разговор с дъщерята на Управителя Марис се зае да я изучава. Беше на възрастта на Корина, но контрастът между двете бе очевиден. Корина бе красива и жизнена, с черна коса, здрава, опъната кожа и искрящи зелени очи. Наследствен летец, дъщеря на двама летци, тя бе родена и израсла с привилегиите и традициите на съсловието си.
Жената до нея бе слаба, макар в тялото й да се спотайваше енергичност. Бузите й бяха покрити с тъмни лунички, русата й коса бе несръчно вързана на плитка, заради което челото й изглеждаше неестествено високо. Когато се усмихна, Марис забеляза, че зъбите й са криви и потъмнели.
— Ти си Тия, нали? — попита тя.
Жената я огледа с проницателните си черни очи.
— Да. — Гласът й бе изненадващо приятен, мек и хладен, с лека иронична нотка.
— Не сме се срещали — продължи Марис. — От дълго време ли летиш?
— Спечелих крилете си преди две години, на Северен Арен.
Марис кимна.
— Пропуснах това състезание. Май тогава ме пратиха до Артелия. Летяла ли си някога на Запад?
— Три пъти — отвърна Тия. — Два пъти до Голям Шотан и веднъж до Кълхол. Но никога до Кехлибарените. В повечето случаи ме пращат на Изток, особено напоследък. — Тя погледна крадешком към Управителя и се усмихна съзаклятнически на Марис.
Корина, която следеше разговора им, също се намеси с любезен тон.
— Какво мислиш за Града на бурите? Била ли си на Ейрие?
Тия се усмихна.
— Аз съм еднокрила — обясни тя. — Завърших обучението си във „Въздушния дом“. Ние не посещаваме Ейрие. Що се отнася до Града на бурите, бях впечатлена. На изток нямаме подобни градове.
Корина се изчерви. Марис беше потисната. Навремето летците от Пристана на ветровете бяха едно голямо семейство и между тях нямаше търкания. Стори й се, че за всичко това носи вина и тя.
— Тия, Ейрие не е чак толкова лошо място — рече тя. — Имам доста приятели там.
— Ти не си еднокрила — каза Тия.
— Така ли? Веднъж Вал Еднокрилия ми каза, че аз съм била първата еднокрила, независимо дали ще го призная, или не.