Тия я погледна с любопитство.
— Не — поклати глава тя. — Не е бил прав. Ти си различна, Марис. Не си нито от старите летци, нито от еднокрилите. Не зная всъщност каква си. Но сигурно си много самотна.
Привършиха храненето в напрегната, неловка тишина.
След като отнесоха празните купи, Управителят освободи роднините, съветниците и бранниците и останаха само Еван и четиримата летци. Той се опита да се отърве и от Еван, но лечителят заяви, че трябва да остане с пациентката си. Управителят го изгледа гневно, но накрая склони.
— Добре, добре — рече той. — Тук трябва да обсъдим един важен въпрос. Въпрос, който засяга летците. — Той се обърна към Марис. — Ще бъда прям. Получих съобщение от мой колега, Управителя на Малък Кехлибарен. Той се интересува за здравето ти. Изглежда, имат голяма нужда от твоите криле. Кога ще бъдеш в състояние да се върнеш на Кехлибарен?
— Не зная — отвърна Марис. — Виждате, че вече съм по-добре. Но полетът от Тайос до Кехлибарен е дълъг и опасен, а още не съм си възвърнала напълно силите. Ще напусна Тайос веднага щом мога.
— Полетът е дълъг — потвърди летецът Джем. — Особено за човек, който отдавна не е летял.
— Така е — кимна Управителят. — Двамата с твоя лечител доста се поразходихте. Изглеждаш ми съвсем здрава. Крилете ти са поправени, но не си започнала да летиш. Нито веднъж не са те видели на скалата на летците. Не се ли упражняваш?
— Не съм готова още — отвърна Марис.
— Управителю — намеси се отново Джем, — изглежда, ще се окажа прав. Тя не се е възстановила, макар да изглежда по-добре. Ако можеше, досега да е полетяла. — Той погледна Марис. — Не се обиждай. Знаеш, че винаги казвам истината. Аз също съм летец и го зная. Никой не може да задържи един летец на земята. А ти — ти не си обикновен летец. Казват, че си обичала летенето повече от всичко.
— Така е — потвърди Марис. — Обичам го.
— Управителю… — обади се Еван.
Марис се извърна и го спря с поглед.
— Недей, Еван, това е моя грижа. Аз ще им кажа. — Отново се обърна към Управителя. — Признавам, че не съм се възстановила напълно. Нещо не е наред с чувството ми за равновесие. Но има подобрение. Не съм толкова зле, колкото бях.
— Съжалявам — побърза да вметне Тия.
Джем кимна.
— О, Марис — въздъхна Корина. Изглеждаше опечалена, сякаш всеки миг щеше да се разплаче. Корина не беше надменна като баща си и много добре знаеше какво означава равновесието за летеца.
— Можеш ли да летиш? — попита я Управителят.
— Не зная — призна Марис. — Трябва ми още време.
— Имаше предостатъчно време — заяви той и се обърна към Еван. — Лечителю, тя ще може ли да се възстанови?
— Не — отвърна Еван тъжно. — Всъщност не зная. Не мога да преценя.
Управителят се намръщи.
— Случаят трябва да бъде решен от Управителя на Малък Кехлибарен, но съдбата го препраща в мои ръце. Ето какво ще ви кажа — летец, който не може да лети, не е никакъв летец и не се нуждае от криле. Щом възстановяването ти не е сигурно, не виждам защо трябва да чакаме. Марис, питам те отново — можеш ли да летиш?
Той впи очи в нейните и ъгълчето на устата му затрепка нервно. Марис виждаше, че търпението му се изчерпва.
— Мога — прошепна тя.
— Добре — отвърна Управителят. — Времето днес е чудесно. Казваш, че можеш да летиш. Вземай крилете и ни покажи на какво си способна.
Тунелът бе все така мрачен и влажен, какъвто го помнеше, само че този път не беше сама, а имаше компания. Другите крачеха зад нея мълчаливо. Единственият звук беше ехото от техните стъпки. Отпред вървяха двама бранници с факли. Летците си носеха крилете.
Нощното небе над планината бе обсипано със звезди. Морето беше развълнувано, дори тук усещаха соленото му дихание. Марис се заизкачва по стълбите към стартовата площадка. Вървеше бавно и когато стигна горе, всички мускули я боляха.
Еван я настигна и хвана ръката й.
— Как да те накарам да се откажеш?
— Никак — отвърна тя.
Той кимна.
— Така и предполагах. Е, успешен полет. — Той я целуна и отстъпи назад.
Управителят се изправи до скалата, заобиколен от двамата бранници. Тия и Джем разгънаха крилете си. Корина пристъпваше най-отзад, но Марис я повика.
— Не ти се сърдя — рече тя. — Летецът няма вина за съобщенията, които пренася.
— Благодаря ти — отвърна Корина. Лицето й бе озарено от звездната светлина.
— Ако се проваля, ще отнесеш крилете ми на Кехлибарен, нали?
Корина кимна.
— Имаш ли представа какво смята да прави с тях Управителят?
— Ще търси друг летец, някой, който си е изгубил крилете по време на състезание. А дотогава… мама е болна, но татко още може да лети.