— Добре — кимна Б’Дикей, като се стараеше да не гледа четирите детски тела и техните празни очи.
Вкараното вещество облада телата на лейди Дей и Мерсър с такъв огън, какъвто преди не бяха изпитвали. Изглежда, беше в състояние да неутрализира действието на суперкондамина. Да не губи напразно време Б’Дикей ги извади навън през отворения прозорец. Дромозето усети пресните рани и започна да припламва по телата им.
Мерсър мълчаливо понасяше болката, като лежеше притиснат до външната стена на купола и плачеше без да спира, както му се стори, почти десет хиляди години. Но реално изминаха няколко часа.
Роботите на Митническата Служба фотографираха местността. Дромозето избухваше като фойерверки по телата им, но това съвсем не оказваше някакво влияние на работата им и на самите тях.
Мерсър дочу от радиоприемникът във вътрешността на купола да се раздава силен глас:
— Хирургическият спътник вика Шеол! Б’Дикей, отговори!
Но човекът-крава не отговаряше. От друг приемник, монтиран от роботите митничари също се раздаваха гласове, но в известна степен приглушени. Мерсър бе уверен, че следящата система също е включена и може би обитателите на другите светове за първи път разглеждат сега Шеол.
От вратата излезе Б’Дикей, като носеше навигационните карти от спасителната капсула. Разгъна ги и с тях закри телата на Мерсър и лейди Дей.
Лейди Дей с няколко уверени движения поправи нетрадиционната си рокля и неочаквано започна да изглежда като много важна персона.
Те се върнаха в купола.
Б’Дикей зашепна обхванат от ужас:
— Връзката със Съдействието е осъществена и сега вие ще говорите с един от Повелителите на Съдействието.
На Мерсър не му остана нищо друго, освен да се настани в ъгъла и да наблюдава. Лейди Дей стоеше в средата на стаята и едва сдържаше нервите си.
Помещението се изпълни със слаба димка без цвят и мирис.
Мъглата се сгъсти. Скоро се включи основното средство за комуникация.
Във въздуха се появи някаква човешка фигура.
След миг пред лейди Дей ясно се очерта снагата на жена в старинна униформа.
— Това е Шеол. Вие сте лейди Дей. Повикали сте ме.
Лейди Дей посочи лежащите на пода детски тела.
— Това не трябва да стане — каза тя. — Шеол е място за наказание, както гласи договорът между Съдействието и Империята. Но в същият този договор нищо не се казва за наказание на ДЕЦА!
Жената на екрана започна внимателно да разглежда детските телца.
— Това е безумие! — и с обвиняващ поглед очите и се спряха на лейди Дей. — Вие на императорска служба ли сте?
— Аз бях императрица, госпожо — усмихна се лейди Дей.
— И сте допуснали подобно нещо?
— Какво?! — на свой ред извиси глас лейди Дей. — Към това нямам никакво отношение! — очите и се опулиха. — Та аз самата съм затворничка! Нима не го разбрахте?
Изображението на жената помътня.
— Не… Това не знаех…
— Аз — продължи лейди Дей — съм опитно животно. Погледнете там, на трупата сред равнината. От нея дойдох преди няколко часа.
— Настройте по-добре изображението — обърна се жената-мираж към Б’Дикей. — Искам да разгледам тази група в близък план.
Тялото и се изправи, изтъни и изпари направо през стената като ярка дъга, която след миг се оказа в самия център на групата.
Лейди Дей и Мерсър я наблюдаваха. Те дори забелязаха, че холограмата загуби контраста и формата на очертанията си.
Жената-образ махна с ръка и Б’Дикей побърза да изпълни заповедта и. След миг тя се оказа в купола.
— Моля за извинение — произнесе тя. — Аз съм лейди Джоана Найд, една от Повелителките на Съдействието.
Мерсър се поклони, загуби равновесие и падна на пода. Лейди Дей даже не се обърна от предизвикания шум и отвърна на представителката на Съдействието с наистина царствен жест.
Двете жени се заоглеждаха внимателно една друга.
— Веднага извършете разследване — продължи лейди Дей. — И щом го завършите, моля ви, възнаградете ни със смърт!
— Известно ли ви е нещо за наркотика суперкондамин?
— За бога, не казвайте нищо за това! — замоли Б’Дикей. — Не го наричайте с това име пред микрофона. Това е тайна на Съдействието.
— Съдействието, това съм аз! — гордо заяви лейди Джоана. — Боли ли ви? Не съм и мислима, че някой от вас е още жив. Знаех, че на вашата забранена планета има нещо като хирургична банка за органи, но си мислех, че я обслужват роботи, а новите органи се изпращат горе с ракети. С вас има ли още някой човек? Кой се занимава със стопанството? Кой е посмял така да постъпи с децата?
Б’Дикей излезе напред и застана пред образа на жената. Без да се поклони, той каза: