Споменът бавно се върна в съзнанието му.
— Да, спомням си — отвърна той. — Видях кораба ти, докато пристигахме. Как си, Пели?
Мъжът, изглежда, се изненада.
— Добре съм, разбира се. Защо?
— На старата Земя говорят така — засмя се Нрина. — Виктор наистина е много възпитан.
Не се ръкуваха, но някои го прегръщаха, а един мъж дори го целуна по бузата. Кой беше, Виктор не можеше да каже. От всичките имена не можа да запомни нито едно. Всички обаче, изглежда, се познаваха.
Нрина му подаде една бухалка. Той едва не я изпусна — не защото беше тежка, а тъкмо поради обратната причина. Бухалката беше направена от някаква твърда пяна, здрава и мека на пипане, почти без тегло.
Меко тупане по гърба го накара да подскочи и да се обърне. Беше малкото момиче — Грен? Тя се ухили и отново замахна към него. Той отби атаката със своята бухалка, като внимаваше да не я удари — едва ли щеше да я заболи, но Виктор не беше сигурен какво точно става. Бащата на Грен — Уолит? — кимна одобрително и размаха своята бухалка. После викна доволно:
— Ще им дадем да се разберат! Къде са те, Нрина? Да тръгваме!
— Дръж бухалката зад гърба си — викна тя и се засмя. — Ти също, Вик. Нали не искаме да видят какво правим? Фрит каза, че наблюдавали битката на хвърчилата… да, ето ги! О, вижте Балит — не е ли красавец?
— Ако не млъкнеш, ще ни чуят — предупреди я Уолит и тръгна към двама мъже и едно момче, които наблюдаваха биещите се хвърчила. Момчето наистина беше красиво — стройно, със светла коса, десетинагодишно. Виктор се намръщи. Друга загадка! На гладкото чело на момчето имаше също такава синя татуировка, като на неговото. Но не можа да запита за нея, защото всички други шъткаха, докато се приближаваха към групата. Момчето се правеше, че гледа хвърчилата, но се оглеждаше във всички посоки, сякаш подозираше нещо. Единият от мъжете с него се наведе и усмихнато му прошепна нещо и Балит престана да се оглежда. Въпреки това от начина, по който стоеше се виждаше, че е напрегнат — за какво?
И други запоглеждаха приближаващата се група с усмивки. Двамата мъже с Балит обаче не откъсваха очи от хвърчилата. Единият беше висок колкото Виктор, макар и слаб като всички други; имаше мустаци и брада, намазани с нещо или напръскани със спрей и накъдрени. Другият, по-дребен и по-фин, бе сложил едната си ръка на главата на момчето, а с другата държеше ръката на високия мъж. И той имаше брада, но доста по къса и рядка.
— Кои са тези двамата? — попита Виктор.
— Фрит и Форта, разбира се — отвърна Нрина. — Родителите на Балит.
— Но те са мъже!
— Да, Вик. Тихо.
— О — каза Виктор и се опули. Още една изненада! Можеше да очаква всичко от тези хора, но изобщо не бе допускал двамата родители на Балит да са мъже.
После нещата станаха още по-изненадващи.
— Атакуваме! Никаква милост! — извика весело Нрина и цялата тайфа се втурна към тримата, размахвайки бухалки. — Да не сте посмели да се съпротивлявате! — заповяда свирепо тя и удари с безопасната бухалка по-високия мъж по рамото. — Дойдохме да откраднем детето ти и не се опитвай да ни спреш!
Двамата мъже обаче се разсмяха и започнаха да се съпротивляват — измъкнаха отнякъде също такива бухалки и започнаха яростно да отбиват атаката на бандата на Нрина. Два удара улучиха Виктор и той замига объркано. Разбира се, ударите с бухалките не боляха. Бяха почти като удар с детско балонче — бухалките от мека пяна не можеха да наранят никого; и нямаше съмнение в изхода — бяха двама срещу цяла дузина, в края на краищата. Околните окуражаваха и подстрекаваха и двете страни. Накрая родителите бавно се оттеглиха и оставиха момчето. То се усмихваше макар и малко напрегнато.
— Вдигни го, Вик — заповяда Нрина, задъхана от битката. — Хайде! Ти си много по-силен от всички ни, така че ти трябва да го отнесеш!
Виктор изпълни заповедта ѝ, още повече че момчето, изглежда, беше съгласно — приближи се до него нерешително усмихнато и протегна ръце.
Така Виктор, без да има такова намерение, се оказа съучастник в отвличане на дете в създадена от човек жизнена среда, която обикаляше около кафявото джудже Нергал. „Защо не? — помисли иронично той. — Тук нищо няма смисъл! Защо това трябва да прави изключение?“
Шайката похитители прекрати боя и се струпа около Виктор и детето. Всички крещяха триумфално, а ограбените родители ги гледаха гордо. После тълпата похитители забърза към един от входовете и Нрина каза на Виктор да пусне момчето на земята.