— Оттук нататък аз ще имам грижата за него — каза тя. — Балит, запозна ли се с Виктор? Той дълго време е бил замразен. Всъщност той е от Земята, представяш ли си? Ще ти разкаже всичко за нея на празненството.
— Здравейте — каза учтиво момчето на Виктор, а после тъжно погледна Нрина. — Ще боли ли, лельо Нрина?
— Да боли? Разбира се, че няма да боли, Балит — каза тя добродушно. — Ще стане за пет минутки. И освен това ти ще заспиш, докато го правя. Ела сега да отидем в операционната… и, ох, приготвила съм ти най-чудесння подарък за встъпване в пълнолетие!
След час празненството беше в разгара си. Балит седеше на нещо като трон с чаша вино в ръка, подаръкът на Нрина тихо мъркаше в скута му с гирлянд от цветя на главата, докато похитителите, родителите му и няколко десетки други хора, появили се незнайно откъде, ядяха и пиеха, и се шегуваха, и пееха, и поздравяваха Балит за новия му статут като мъж.
Виктор никога не беше виждал момче да изглежда по-доволно, макар да забеляза, че от време на време Балит тайно посяга да пипне гениталиите си, сякаш за да се увери, че са все още на мястото си.
Бяха на мястото си. Хубави като нови. Само че след бързата и сръчна операция, направена от Нрина, вече не можеха да произвеждат сперма.
— Всеки мъж, когато наближи пубертета, минава през тази операция — обясни Уолит и отново напълни чашата на Виктор. И не трябва да се страхува, нали разбираш, че ще направи някоя жена… как се казваше?… да, бременна. — Той погледна нежно дъщеря си, която дразнеше котето в скута на Балит, като го скубеше… и скубеше и Балит. — Това прави момичетата малко ревниви — добави Уолит. — Те също имат такива празненства, разбира се, но при тях го няма очарователния стар обичай на бой и отвличане, а точно това прави празненството така хубаво. Не си ли съгласен?
— Да, разбира се — учтиво се съгласи Виктор. — Обаче… този знак на челото на момчето…
— Знак за фертилноост, да. Какво имаш предвид? Че и ти имаш такъв знак ли? Балит просто не трябва да има полови сношения няколко седмици, докато живата му сперма не се разсее. Тогава ще му го махнат. Нрина не ти ли обясни? Сигурно ще махне и твоя, ако я помолиш… искам да кажа сега, когато вече не си донор. О, идва Пели!
Виктор не беше в настроение за любезности. Поздрави приличащия на напомпан космически капитан, но беше подразнен от факта, че всички, които среща, изглежда, знаят всичко за състоянието на половата му система. Успя само да каже набързо:
— Пели, искам да говоря с теб…
— За Небо. Знам — добродушно каза Пели. — Нрина ме предупреди. Дай обаче да се махнем от този шум. Да си вземем по едно питие и да седнем до басейна.
Виктор искаше да говори не само за Небо, но Пели нямаше нищо против. Той, изглежда, му се възхищаваше.
— Ти… наистина си пътувал! — възкликна Пели. — Целия път от Земята… докато аз съм летял само из тази малка система.
Така че причината Виктор да се чувства добре не бяха само газираните, тръпчиви, с лек вкус на плод напитки. Беше свикнал да го зяпат, но много, много отдавна не беше бил обект на възхищение. Той погледна празнуващите. Нрина показваше на Балит как да храни котето с направения от нея импровизиран биберон; Фрит се беше изправил и декламираше нещо.
— Нрина каза, че имаш някои артефакти, които си взел от Небо — каза Виктор.
Пели поклати глава.
— О, не. Искам да кажа, че не съм ги взел лично… никога не съм кацал на Небо и никога няма да го направя. Но имам ето това… нося го, за да го показвам. — Той бръкна в чантата си и подаде на Виктор нещо лъскаво като метал и светлолилаво.
Виктор го взе. Беше изненадващо леко за метал: пръчица с размерите на пръста му, закръглена в единия край и напукана и нащърбена в другия.
— Кухо ли е? — попита той.
— Не. И не ме питай за какво е, защото не знам. — Пели го прибра в чантата си и продължи: — Ще го дам на Балит като подарък за навършване на пълнолетие! Има много такива неща… не тук, разбира се, а на Нюманхоум. — Той погледна Виктор и на кръглото му като месечина лице цъфна усмивка. — След няколко дни отлитам там.
— Наистина ли? На Нюманхоум?
— Да ти кажа истината — призна Пели, — очаквам го с нетърпение. Всъщност съм по-щастлив на кораба, отколкото тук… може би защото съм чист, ако ме разбираш. Искам да кажа, че никой не е бърникал в гените ми преди да се родя. Във всеки случай не много освен за премахване на генетично наследени заболявания и така нататък. Вероятно не бих имал нужда дори от изграждане на мускулатура, за да ходя на Нюманхоум, с изключение за израстване в жизнена среда… но пък винаги съм бил по-тежък от другите момчета.