— Файловете съдържат само неща, от които се интересуваме — извини се Форта.
Виктор не можеше да повярва, че са се провалили. Той обаче беше единственият разочарован. Фрит и Форта бяха очаровани.
— Великият транспортьор! — извика Форта с възхищение. — Не знаех, че имаме такъв материал! Може би е от училищните файлове на Балит… но виж тук, Фрит! Не е ли красиво? — Той гледаше петстотингодишна диаграма на Хертцшпрунг-Ръсел. — Не мога да разбера защо хората са оставили това да бъде забравено! Какво ще кажеш, Фрит? Всички тези звездни цветове! За един нов танц! Не смяташ ли, че ще изглеждат чудесни на костюма ми?
Фрит го потупа нежно по рамото и каза:
— Не знам какво означава това.
— Диаграмата показва наклона на кривата маса-блясък — обясни Виктор. — От нея може да се види как се развиват звездите и как техният цвят зависи от температурата на фотосферата — от червено до жълто и от бяло до синьо.
— Именно! — извика Форта вдъхновено. — Ще представя в танц стареенето на една звезда. Виж, ще започна с голяма… — И изрази голяма, като вдигна рамене, издувайки бузи и изви ръце нагоре и назад. — След това светлината ще бъде синя, после зеленикава, след това жълта и по-слаба… така добре ли е, Вик?… после отново силна и червена!
— Ще бъдеш чудесен — каза с гордост Фрит и се усмихна на Балит, който мълчеше възпитано, докато възрастните говореха. — Форта ще направи прекрасен звезден танц, нали?
— Той винаги прави прекрасни танци — отвърна Балит почтително, без да откъсва очи от Виктор.
Форта въздъхна.
— Страхувам се обаче, че не даваме на нашия приятел Виктор онова, което иска. Просто в тези файлове няма такова нещо.
Виктор наостри уши.
— Има ли и други?
— Разбира се. Старите банки данни на Нюманхоум — каза Фрит и го погледна изненадано. — Само че те не са много подходящи, нали разбираш. Защото са стари. И не са тук.
— Мога ли да ги разгледам? — попита Виктор.
Фрит го погледна с изражение на домакин, чийто гост току-що е поискал по-голяма спалня или рядък сорт чай.
— Не съм сигурен дали знам как можеш да го направиш — каза замислено той. — Форта?
— Мисля, че е възможно — каза не съвсем уверено Форта. — Те са много, много стари, чак от времето, когато всички все още са живели на Нюманхоум. Когато преди хиляди години сме построили жизнената среда, всичко е било съвсем ново, нали разбираш, и всички системи за търсене на данни са били преустроени. Тези, които използваме сега, наистина са несъвместими с онези на Нюманхоум и освен това там едва ли има някой.
— На Нюманхоум? — попита Виктор.
Форта кимна.
— Там е отвратително за живеене, всичко тежи толкова много… Никой не обича да ходи там… освен някои особняци като Пели. — Той се засмя. — Така че старите записи сигурно отдавна не съществуват, разбираш ли?
Балит, който наблюдаваше загрижен госта, се отдръпна от нежно потупващата го ръка на баща си и извика:
— Но ние имаме рисунки!
Виктор погледна въпросително родителите му и Форта каза гордо:
— Да, разбира се. Имаме някои чудесни рисунки на изригване на звезда например. Тя останала неподвижна на небето, о, шестстотин или осемстотин години. После постепенно започнала да отслабва и тогава Слънцето се върнало.
— Това е било вълнуващо време — каза Фрит с копнеж.
— Разбира се, тогава ние не сме били родени.
Форта се замисли.
— Не знам дали бих го нарекъл „вълнуващо“. Знам, че когато го забелязали, говорили за това доста много. Имаше и спектакъл. Спомням си как майка ми ме водеше… чий спектакъл беше? Мисля, че на Данглорд… да, негов беше. Балет за завръщането на слънцето. Бях дете, още не бях имал дори празненство за навършване на пълнолетие, но… — той се усмихна. — Това беше наистина важно за мен. Мисля, че точно постановката на Данглорд бе причината да реша и аз да стана танцьор.
Тъй като Виктор беше най-големият експерт по отглеждане и хранене на примитивни организми, трябваше да им покаже как да размразят малко заместител на мляко, кой то Нрина беше направила за котето, и как да държат шишето така, че то да може да пие.