— Скоро ще яде твърда храна — каза им той. — Тогава няма да ви създава толкова затруднения. Обаче къде ви е котешката тоалетна?
После трябваше да им обясни за какво служи котешката тоалетна и им помогна да направят една от кухненски поднос, напълни я с пръст от градината и им показа как да сложат котето в нея и да го галят, докато накрая то направи онова, за което е сложено вътре.
„Поне мога да им бъде полезен с нещо“ — помисли си Виктор.
След последната чаша вино Фрит го изпрати до стаята за гости.
— Това всъщност не е стая за гости — обясни Фрит, докато показваше на Виктор къде е санитарният възел и шкафчетата, в които да сложи дрехите си. — Това ще е стаята на Балит, след като вече е освободен… отделен… но, разбира се, той се радва, че ще я използваш, докато си тук.
— Не искам да го безпокоя — каза Виктор.
— Никого не безпокоиш! Ние искаме да си тук, скъпи Виктор. Всъщност идеята беше на Балит. Той ще остане в старата си стая, която напълно го задоволява. Но тази, сам виждаш, е стая за зрял човек — добави гордо Фрит. — Тук ще имаш собствен пулт… и можеш да го използваш колкото желаеш, разбира се. Мисля, че ще ти е удобно. — После се усмихна малко смутено. — Не виждам нищо лошо, ако ти кажа. Ние ще пребоядисаме старата стая на Балит. Поръчахме на Нрина друго бебе. Ще бъде момиченце… ще я наречем Гинга… разбира се, ще мине доста време, докато се роди, така че Балит ще бъде съвсем добре в онази стая.
Много след като Фрит беше излязъл и Виктор се беше съблякъл и беше легнал в мекото топло легло, той се сети, че трябваше да каже: „Моите поздравления, Фрит“.
През нощта пак имаше заметресение. Виктор се събуди стреснат и усети до краката си нещо топло и меко. Когато се размърда, то измяука.
Виктор стана, усмихна се, погали котето, седна на леглото и се замисли. Самичък в спалнята, той призна пред себе си, че се чувства малко неудобно. Знаеше защо.
Не му беше приятно да е в къща на гейове.
Не страдаше от предразсъдъци по отношение на хомосексуализма. По едно или друго време беше познавал много хомосексуалисти. Беше работил с тях, беше пътувал с тях… те не бяха по-различни от всички други, освен в едно. Но това си беше лично тяхна работа и, разбира се, нямаше никакво значение, докато човек не бъдеше засегнат лично.
Проблемът беше, че при живеенето с тях това, изглежда, можеше да стане доста лесно.
Успокояваше го това, че семейството не изглеждаше много по-различно от всяко друго. Форта и Фрит си имаха отделни спални, Балит имаше своя. Виктор беше в онази, която Балит щеше да заеме след време. В семейството нямаше и нищо странно. Наистина. Ако Форта понякога целуваше Фрит, минавайки покрай стола му, и ако Фрит слагаше ръка на кръста на Форта, докато стояха заедно… е, те се обичаха, нали?
И което беше по-важио, никой от двамата не показваше някакви признаци на любов към Виктор. Във всеки случай не и по сексуален начин.
Момчето, Балит, почти показваше — но пак без в това да има нещо сексуално. Седеше до Виктор, когато се хранеха, правеше му компания, когато той безплодно търсеше онова, което така и не можа да намери в информационните машини. Забеляза какви храни и напитки обича Виктор и се грижеше за следващото хранене да има повече от тях. Когато не спеше или не беше на училище, непрекъснато беше до него и го наблюдаваше.
— Това е израз на уважение към герой — обясни Форта. Танцьорът работеше зад своя параван: протягаше дългите си тънки крака, без да сваля очи от котето, което спеше на пода между тях. Виктор с изненада разбра, че Форта играе котка!
— Ще стане, мисля — каза Форта доволно, изправи се и се протегна досущ като котка. — За какво говорехме? О, да. Моля те, не позволявай на Балит да те безпокои. Но работата е там, че ти го отнесе при церемонията. Това е много важно за едно момче.
— Той изобщо не ме безпокои — каза Виктор. — Даже ми е приятно да е до мен.
— Да, той очевидно те обича — въздъхна Форта. — Искам да кажа, че те харесва като личност, а не заради онова, което правиш. Всъщност… — Форта се поколеба, после се усмихна. — Всъщност Балит се чуди дали би отишъл с него в училище. Ако нямаш нищо против. Иска да те покаже на съучениците си. Знам, че за теб няма да е голямо удоволствие да прекараш час или два с дечурлига, които те зяпат и задават какви ли не въпроси… но човек не може да ги вини, Вик. Ти си роден на старата Земя. Кога друг път ще видят такъв човек?