Форта рязко спря по средата на един пирует и примигна разтревожено.
— Какво ще правиш като възрастен, разбира се, си е лично твоя работа — започна Форта. — Нито аз, нито Фрит имаме намерение да се опитваме да ти попречим за нещо, което наистина желаеш да правиш, когато пораснеш…
— Но аз вече съм пораснал — отвърна сериозно Балит. — Почти е време да ми се махне знакът от челото. Тогава мога да се оженя, ако искам.
Фрит се изкашля, после подръпна мустак и каза:
— Да, разбира се. Обаче…
Спря и погледна Виктор по начин, който той веднага разбра: гостенинът не трябва да се меси в семейните работи.
— Ще отида на панела — каза той.
Но онова, което търсеше, не беше там. Виктор започна да си мисли, че нищо от онова, което намираше, няма да задоволи любопитството му. Колкото повече информация намираше, толкова по-ясно разбираше, че по въпроса, който го интересува, няма да намери много.
Имаше много файлове за историята на човешката раса през времето след като реформаторите го бяха сложили във фризера. Имало бе война заради разрушаването на „Арк“, разбира се — всяка секта беше обвинявала другата. Имало бе войни (Виктор ги преброи) на всеки две или три години по един или друг претекст. Беше съвсем лесно да се разбере защо са били толкова войнствени. Виктор можеше да си представи живота на няколко хиляди почти умиращи от глад в ледените пещери хора, хора, подложени на събития, които никога не са очаквали и които не могат да си обяснят — за тях просто нямаше бъдеще. От всичките неща, които им бяха липсвали най-голям беше бил недостигът на надежда.
Беше изненадващо, че по някакъв начин те бяха успели да намерят ресурси и воля да изпратят няколко разнебитени импровизирани кораба на Нергал. Това беше героизъм. Беше почти свръхчовешко; това означаваше дълги години на строга дисциплина, доброволно подлагане на глад и самолишения за това последно, върховно усилие. Той се чудеше на тяхното развитие оттогава — сега гъмжило от толкова много милиони, живеещи в такъв лукс! Не броят, разбира се, го караше да се чуди. Нарастването не беше изненадващо, тъй като беше станало за няколко хиляди години.
Не беше изненадващо и че през тези няколко хиляди години те бяха изхвърлили някои ненужни вехтории — вехтории с имена като астрономия, астрофизика и космология.
И техните потомци, нежните хубави Нрин, Форта и Фрит никога не бяха имали причина да ги възстановят.
С изключение на малкия Балит. Балит искаше да чуе всичко, което Виктор имаше да каже — за Вселената (особено за това каква е била едно време, когато в действителност е съществувала цялата Вселена извън тяхната собствена малка групичка), за старата Земя, за Нюманхоум по време на неговото бързо процъфтяване. Балит дойде при Виктор с новината, че Пели е кацнал на Нюманхоум.
— Може би той ще може да ти помогне да получиш достъп до старите файлове — каза Балит, готов да помогне, и погледна към бащите си — които поради някаква причина учтиво не казаха нищо.
— Наистина ли?
— Можем да го попитаме — отвърна Балит. — Знам колко искаш да получиш тези данни.
Форта се изкашля и отбеляза:
— Да, знаем това.
— Но за мен това също ще бъде интересно — възрази Балит. — Обичам да слушам Виктор, когато разказва за тези стари неща.
Форта каза нежно, но твърдо:
— Време е да си лягаш, Балит.
— А Виктор може ли да ми разкаже приказка? — помоли Балит. Виктор не възрази и след като момчето се изкъпа и влажно и чисто се сви в меките завивки, седна до него.
Почувства се развълнуван от това толкова интимно, толкова различно положение. Спомни си как някога разказваше приказки на собствените си деца на Нюманхоум и как преди това, много векове преди това, когато се качиха на кораба, неговият баща му беше разказвал най-различни неща. Сега погали топлата пухкава глава на Балит и попита:
— Да ти разкажа ли за възникването на Вселената?
— О, да! Моля те!
Виктор покорно започна:
— Някога, преди много време, никъде нямало нищо освен една малко топче от материя и енергия, и пространство. Нямало никакви звезди, никакви галактики. Нямало и космос, защото космосът не бил създаден.
— Как е изглеждало това топче? — попита сънливо момчето.
— Не знам. Никой не знае. Било е просто едно… яйце, нещо от този вид, което е съдържало в себе си всичко, което съществува сега или е съществувало някога или дори ще съществува. И тогава това яйце се излюпило. Експлодирало. Знаеш ли как се нарича тази експлозия, Балит?