Момчето зарови в паметта си.
— Не е ли това, което наричаш Големия взрив?
— Правилно. Големият взрив. Той е започнал ужасно горещ и ужасно плътен, но с разширяването си се охладил. Не е нараснал в космоса. Той е създал космоса със своето израстване и го е изпълнил с неща — и накрая сме се появили ние.
— Само ние ли?
— Не знам отговора на този въпрос, Балит. Не съм чул и някой друг да го знае. Може да има и други хора. Би могло да има милиони различни видове хора. Те може да са еволюирали и да са се развили, и след това да са умрели, както това е станало с човешките същества… с изключение на малцина оцелели като нас.
— Сигурно е било красиво, когато са съществували всички онези звезди и галактики.
— Наистина беше красиво, Балит. Но звездите също умират. Всичко умира, дори Вселената, дори… — Виктор с изненада установи, че гърлото му се свива. Трябваше да извърне глава за известно време.
— Какво ти е? — попита Балит разтревожено.
— Нищо, Балит. По-добре заспивай.
— Не — настоя момчето. — Изглеждаш много тъжен. Да не би да е нещо тъжно? Не беше ли… — Той се поколеба, след това бързо каза: — За твоята любима партньорка ли е, за която си ми разказвал?
— За моята жена — поправи го Виктор.
Балит кимна.
— Знам как биха се чувствали Фрит и Форта, ако някой от тях изгуби другия — каза той. После нерешително добави: — Виктор? Нрина не ти ли каза, че може да ти направи другарка? Защо не я помолиш?
Виктор го погледна почти разгневен. После се успокои, пое дълбоко дъх и разбърка косата му.
— Официално ти си възрастен — каза той, — но мисля, че в някои отношения трябва да растеш още. Това не става така, Балит.
— А как става? — настоя Балит.
Виктор поклати глава.
— За мен, сега — каза той, — мисля, че изобщо няма да стане.
Начините за установяване на връзка с някого на Нюманхоум не бяха толкова трудни, особено след като Балит показа на Виктор как да използва панела си за такава връзка. Провеждането на разговор обаче беше много по-трудно.
Причината отново беше непреодолимата граница на скоростта на светлината. (Човешката раса така и не бе успяла да използва тахиони или ефекта Айнщайн-Розен-Подолски за някаква практическа цел. Тъй като обаче хората работеха само със своята малка група астрономически обекти, те всъщност не се нуждаеха от тях.) В сегашната си орбитална позиция луната Мария беше на осемстотин милиона километра от Нюманхоум, което изискваше почти три четвърти час за предаване на съобщение в едната посока. Така не може да се провежда разговор. Това приличаше повече на изпращане на телеграма и чакане на отговор макар, разбира се, „телеграмата“ да беше телевизионно съобщение.
Виктор — Балит бе до него да му помага — изпрати съобщение до Пели.
— Здравей, Пели — каза той, сякаш четеше сценарий. — Аз съм Виктор. Надявах се… — Той спря и погледна Балит за помощ.
— Кажи му какво искаш — подсказа му момчето.
— Всичко.
— Да бе, всичко — раздразнено каза момчето. — Как ще разбере какво ти трябва, ако не му кажеш? Кажи му, че искаш старите записи… за Небо, за астрономическите наблюдения, всичко, което искаш.
И така, минавайки от едно към друго, Виктор направи страхотен списък. Когато свърши, Балит го предаде и изключи панела. Виктор го погледна въпросително.
— Сега какво ще правим?
— Нищо — отговори Балит. — Ще минат часове преди Пели да може да ни отговори, а може и да е зает с нещо друго и да намери това, което искаш, ще изисква време.
— Много време — отвърна мрачно Виктор.
— О, Вик — засмя се Балит. — Само часове може би, не цяла вечност. Ела да се разходим. Може би като се върнем, отговорът ще е пристигнал.
Когато асансьорът, от който стомахът му се свиваше на топка, ги свали на приличащата на паркинг площадка пред зданието, Балит попита любопитно:
— Настина ли би отишъл на Небо, ако можеше?
— На мига — отговори категорично Виктор.
— Въпреки че е опасно?
Виктор се замисли, после каза:
— Не мисля, че все още е опасно. Онази група е кацнала…
— Но някои от нея са били убити!
— Да, защото са се опитали да влязат със сила — съгласи се Виктор. — Това може би не е било необходимо. Има други начини за изследване на онова, което има в онези постройки. Вероятно не с рентгенови лъчи; може би ултразвуково сканиране или нещо като източник на неутрино, който може да гледа направо през стените…