— Никой няма неутрино — каза Балит с укор.
Виктор се засмя.
— Добре тогава. В такъв случай може би онова, от което се нуждаем, е една голяма отварачка за консерви. И някой тъп доброволец да работи с нея… като мен.
Балит потрепери, възхитен от тази мисъл. После попита:
— Виктор? Какво е отварачка за консерви?
Отговор нямаше нито на следващия, нито на по-следващия ден.
В края на третата седмица от престоя си на луната Мария Виктор започна да се чуди колко дълго може да остане един гост. Когато деликатно запита домакините си, те почти не обърнаха внимание на въпроса.
— О, но Балит се радва, че си тук, Виктор, а Форта умира от желание да му покажеш още някои от онези чудни старинни танци.
— Освен това тук е толкова добре за лечението на крака ти — намеси се Форта.
— Но Нрина… — започна Виктор.
— О, тя скоро ще се обади, ще видиш — каза Фрит. — Това ми напомни, че исках да те попитам нещо. Мислиш ли, че онези цветове на Небо… които показа онзи ден… мислиш ли, че от тях може да се направи хубав костюм на Форта?
Което неизбежно доведе до прекарване на няколко часа с Форта в неговото студио в демонстрации на валс и какво ли не още, защото Форта бе замислил танц на героична тема за гибелното кацане на Небо.
Не беше само желанието на Виктор да бъде добър гост — ако беше само то, той щеше да си тръгне преди домакините му да изгубят надежда, че някога ще си отиде — което го караше да се чувства неудобно. Той имаше друг проблем, който ставаше все по-голям. Луната Мария беше голяма. И беше пълна с хора, всякакви хора, и Виктор не можеше да не забележи, че някои от онези, покрай които минава по парковете и улиците, са жени — или толкова приличащи на жени за всичките му сетива, че понякога почти мислеше, че са изпратени нарочно. Това го разсейваше по начини, които почти беше забравил.
Казано по-точно, той беше доста сексуално възбуден.
Отговорът на Пели най-после пристигна, но не му беше от голяма полза. Широкото лице на пилота изглеждаше малко ядосано.
— Ще поразпитам за онова, което искаш да знаеш, Виктор, защото аз самият не знам много по тези въпроси. Маркети може би знае — той се рови дълго време в тези стари материали, както и жена му, Гримлер. За жалост те сега не са тук, а и аз скоро заминавам. Слушай. Докато мисля по въпроса, ако видиш Нрина, попитай я докъде е стигнала с моите гили. Тук има нужда от още няколко. И поздрави Балит от мен.
Това беше. Виктор погледна безпомощно Балит.
— Кои са Маркети и Гримлер?
— Сигурно хора, живели на Нюманхоум… искам да кажа истински хора. Знаеш какво имам предвид — завърши той извинително. После помисли за момент и добави: — Мисля, че Маркети и Форта работиха известно време заедно. Тогава бях съвсем малък.
— Да не искаш да кажеш, че е танцьор? Какво ще прави танцьор на Нюманхоум?
Балит се усмихна.
— Не знам. Сигурно ще танцува. Не смяташ ли, че трябва да предадеш съобщението на Нрина?
— О, да — отвърна Виктор уклончиво. — Може би…
Но в края на краищата го предаде — неуверено; винаги беше мислил, че Нрина е тази, която трябва да го извика. Но когато видя слабата ѝ фигура и големите ѝ очи, неочаквано се почувства щастлив. Понеже момчето беше до него, Виктор каза сдържано;
— Как си, Нрина? Липсваш ми.
Беше успокояващо, че тя не отговори веднага. Гледа го няколко секунди, без да говори, но точно когато Виктор започна да се чувства несигурен, каза;
— Радвам се да те видя, Виктор. — И се усмихна. (О, разбира се. Отново последица от разстоянието. Този път само няколко секунди, защото жизнената среда на Нрина беше на по-малко от милион и половина километра, но това означаваше около пет секунди закъснение в едната посока. Достатъчно дълго, за да бъде смущаващо.)
Виктор ѝ предаде съобщението на Пели и Нрина се замисли за момент и каза:
— Гилите са още млади. Няма да ги изпратя преди да минат още два сезона. От друга страна може би ще е по-добре за тях да завършат израстването си там, където ще живеят. Това са специални гили. Мисля, че са почти толкова силни, колкото оригиналните „горили“, за които ми каза, но са много по-послушни. Като теб — завърши тя и мило се усмихна. — О, не съм много щастлива с ДНК от материала, от който още имам. Ако говориш с Пели, кажи му да ми донесе нещо по-… не — поправи се тя, — трябва да му се обадя лично. Беше ми приятно да си поговорим. Балит, ти как си? Как вървят генетичните ти науки?