— Но напоследък е прекалено… прекадено увлечен от звездите и другите неща, за които му говориш.
Виктор отпи от виното си. Колебаеше се между задълженията на добър гост и изгарящата потребност да знае.
— Балит е много интелигентно момче. Той наистина се интересува от наука — каза той. — Мисля, че може да постигне големи успехи.
— Да, сигурни сме — отвърна Форта. — Но какъв живот ще има, ако ограничи талантите си в „наука“? „Ученият“ е никой. Хората ще го считат за странен.
— По мое време научната работа беше високо уважавана — възрази Виктор, но мисълта му не беше съвсем вярна, защото тя зависеше за кое „време“ говори. Леденият Нюманхоум на четирите воюващи секти например изобщо не уважаваше учените.
— По твое време — повтори Форта. Тонът му не беше точно надменен, но най-доброто, което можеше да се каже за него, беше, че е снизходителен. — Във всеки случай научната работа не е творческа, нали? Няма нищо ново, което да се прави… сам го каза. Цялата тази „наука“ е добре известна много хиляди години.
— Не всичко, не. Никой всъщност не знае какво се е случило с нашите звезди! Дори онова, което тогава са разбирали… основите на астрофизиката и космологията… изглежда, сега не се знаят и трябва да бъдат преоткрити.
— Но нима не виждаш разликата? — каза сериозно Фрит. — Преоткриването не е същото като творчеството, нали? Не можеш да ни обвиняваш, че искаме нещо грандиозно за нашето момче.
— О, Фрит! — възкликна отчаяно Виктор. — Какво да направя, за да го разбереш? Какво може да бъде по-грандиозно от отговора на въпроса за онова, което се е случило с цялата Вселена? Може би Балит ще може да го открие! Той се интересува. Той е умен. Просто няма нужното образование. Най-напред трябва да овладее космологията и ядрения разпад и…
— Никой вече не знае нищо за тези неща, Вик. Наистина. Те просто не са интересни за нас.
— Но някъде трябва да са записани — каза Виктор, хващайки се за сламката. — Знам, че в банките данни на „Арк“ и „Мейфлауър“ имаше такива материали…
— Те вече не съществуват, Вик. Онова, което е останало от тях, е използвано за строителни материали преди хиляди години.
— Но те са копирани във файлове на Нюманхоум!
Фрит погледна Форта многозначително и каза:
— Да, на Нюманхоум.
Форта въздъхна. Поради някаква причина мисълта за файловете на Нюманхоум, изглежда, го караше да се чувства неудобно.
— Ще видим какво можем да направим — каза той.
— Надявам се да мога да ви се отплатя — отвърна Виктор.
Форта го погледна странно.
— Няма за какво — каза той някак несигурно, после попита: — Знаеш ли много истории като тази за Големия взрив, която разказваш на Балит?
— О, много — отвърна Виктор, вече сигурен, че родителите са подслушвали. Всъщност той наистина я беше разказвал. Беше разказал всички истории, които баща му беше разказвал на него — историята за въглеродно-азотно-кислородния цикъл, който зареждал звездите с енергия, историята за смъртта на масивните звезди и превръщането им в супернови и за раждането на пулсари и черни дупки, историите за законите на Кеплер и на Нютон за механиката, и за изместилите ги закони на Айнщайн, и за правилата на квантовата механика, която отиваше далеч отвъд законите на Айнщайн.
— Ох — каза Форта и се прозина. — Всичко това е много интересно. Знам, че Балит обича да слуша за такива неща…
— Но не непрекъснато, моля те, Вик — завърши Фрит. — Ако не възразяваш.
Дългоочакваното съобщение от Нюманхоум дойде и съвсем не беше такова, каквото Виктор очакваше.
Преди всичко, разбира се, не се обаждаше Пели — космическият капитан сега сигурно беше по средата на пътя към Нергал. Обаждаше се мъж с нещо като много голямо таке, нахлупено почти до веждите; беше човек от жизнената среда, но носеше дрехи.
— Вик — започна той без предисловие, — аз съм Маркети. Тук съм за малко, но успях да събера някои материали за теб. Предай моите поздрави на Форта, моля… аз съм негов поклонник и съм сигурен, че той го знае. Ето материала.
Виктор загледа обнадеждено екрана на пулта, но когато започнаха да се появяват картините, се озадачи. След месеци работа знаеше какво предлага пултът, когато е запитан; тези неща обаче бяха различни. Бяха просто серия снимки! Първата беше на отломки и парчета от машини, някои от тях от блестящ лилав метал като онова, което Балит гордо пазеше до леглото си, някакви неидентифицируеми материали, които можеха да са стомана или стъкло, или керамика. На Виктор му стана ясно, че са останки, намерени на повърхността на Небо, но за никоя от тях нямаше никакво обяснение, никакъв намек от какво може да са или какви проучвания са били извършени над тях.