— Има и друга история за някои хора, които, наистина, изглежда, са прекарвали много време в тревоги за неща всъщност не особено важни — търсели изгубеното време…
— „По следите на изгубеното време“. От Марсел Пруст — каза Реза и се засмя. — Чела съм я.
— Не каза ли, че има още нещо? — попита Виктор.
— Да — отвърна унило Балит. — За известно време то наистина ни се струваше добро, Вик. Там има много данни за Юпитер, Венера, Слънцето, Луната… старата земна слънчева система… и много астеризми…
— Във фиша са наречени съзвездия — поправи го Кифена.
— Тогава съзвездия. Групи звезди, както се виждали от Земята. Имат имена на предмети и животни, например Везни, Козирог и Овен. Мислехме, че може да е нещо като детски буквар по астрономия.
— Но се оказа някаква магическа система за предсказване на събития — мрачно каза Кифена.
— Мисля, че се нарича астрология — поясни Виктор.
— Исках да я изпробвам — отвърна Кифена, — но, разбира се, ние нямаме никоя от тези планети или съзвездия.
— Но това е чудесно! — извика Виктор, неочаквано разбрал какво означава това. — Мислиш ли, че можеш да възстановиш много от фиша?
Балит погледна унило.
— Не, Вик — каза тъжно той. — По-голямата част от него просто се е… разпаднала.
— Но значителна част, да — успокои го Кифена. — Само че фишът вече не е организиран, така че не можем да вземем един раздел… например астрономия… и да го обработим. Няма начин да се разбере какво съдържа всеки конкретен фиш, докато не започнем да го възстановяваме.
Виктор учудено поклати глава.
— Нямах представа — каза той. — Как е станало всичко това?
— С помощта на Балит — каза Кифена гордо. — Не знаеше ли, че той ни изпраща доклади всеки ден?
— Знаех, че прави много снимки, да.
— Снимки за всичко, което се случва! За нас в училище беше толкова вълнуващо да видим… гръмотевици! И дъждове, и плуване в океана, и облаци, и… всичко. А после, разбира се — каза щастливо тя, — всички се заинтересувахме. Тогава започнах да изучавам начините за съхранение на данни, Виктор. Всички се заехме с такива неща и в другите училища…
Виктор примигна.
— Какви други училища? Аз посетих само вашето.
— Но, разбира се, ние не запазихме докладите на Балит за себе си, Виктор — каза търпеливо тя. — Половината училища на света ги получаваха… във всички системи жизнени среди и на всичките четири луни. Различни групи поеха различни проекти и дори някои възрастни се заинтересуваха.
— Нюманхоум беше най-интересното, което ни се е случвало, Вик — каза Балит. — И, разбира се, с толкова много заинтригувани хора се свърши много работа.
Виктор погледна момчето и каза:
— Виждам. Имате ли още изненади?
— Няколко — усмихна се Балит, натисна няколко клавиша на клавиатурата и на екрана се появи голям обект с форма на торпедо. — Това е от рода на нещата, които ти наричаш машини фон нойман, само че по-голямо — каза той. — То ще замине на Голд.
Реза примигна.
— На звездата?
— Точно така, на звездата… онази, която предполагаме, че има планети. Виктор смята, че машините на Небо може би са дошли от Голд, затова ние изпращаме автоматизиран космически кораб да проучи и да ни изпрати доклад. Разбира се, това ще отнеме време — каза мрачно Балит. — Голд е на почти единадесет светлинни години, а този кораб не може да достигне дори скоростта на светлината.
— Но онези планети наистина не изглеждат обитаеми, Виктор — каза Кифена.
— Така че този кораб е просто за по-голяма сигурност. Има и няколко по-малки… — той отново затрака по клавиатурата и на екрана се появиха три малки торпеда, — които ще обикалят около Небо и ще стоят на стража преди някой отново да кацне.
— Някой отново да кацне!
— О, да — отвърна спокойно Кифена. — Мисля, че ако не друг, аз ще кацна. В края на краищата всички онези машини, изглежда, работят автоматично, нали? Така че трябва да имат някаква банка за данни и контролни системи. А декодирането им няма да е много по-трудно от възстановяването на данните от Нюманхоум.
Виктор я погледна, после погледна Балит. Беше почти зашеметен.
— Нямах представа — каза той. — Не мога да повярвам.
— Повярвай — посъветва го Реза. — Когато няколко милиона млади хора се запалят по нещо, може да се направи много.