Балит им се усмихна и прегърна Кифена.
Не останаха за новия танц на Форта. Не можеха да останат. Съобщенията от Нюманхоум бяха много настойчиви и умолителни — защото макар сега на планетата да имаше няколко хиляди души, единствено Виктор и Реза знаеха как трябва да бъде извършено всичко.
Обаче не се върнаха с празни ръце. В трюма на кораба на Пели имаше четиридесет изкуствени утроби за лабораторията на Декадак, за ускоряване на новите раждания; и генетически подобрени видове кафяви морски водорасли; и специално създадени видове риба, които да се хранят с водорасли. Една от училищните групи се беше заела с проблема за засяване на голия Южен континент и поради това в товарния трюм на кораба на Пели имаше два нови малки самолета, специално проектирани за засяване на трева. Групата на Кифена беше получила тон и половина инструменти за продължаване на работата по възстановяване на изгубените данни от файловете. Балит беше убедил десетина младежи да дойдат да изследват климата на Нюманхоум и естествено те имаха един или два тона собствени метеорологични инструменти. Корабът на Пели отново беше странно обезформен от различни неща, закачени по него, и бяха необходими четири курса на совалката да свали целия товар на повърхността. А после пак се започна работа — трябваше да се изорат нови ниви, за да се изхранва нарастващото население, и да се намерят нови термални източници далеч от Хоумпорт, и да се построят още електроцентрали, да се изградят нови колонии на друго място върху голия свят и да се направи… да се направи всичко, и то бързо.
Всяка седмица от лабораторията на Декадак идваха по десетима новосъбудени хора, за да се включат в работата по изпълнение на голямата задача и, разбира се, полагаха се големи усилия повечето от тях да са жени. На Нюманхоум отново започнаха да се създават семейства. Коремът на високата жена на Джерен беше започнал да се издува — нито Джерен, нито жена му искаха да чакат ред за изкуствена утроба. Бебето на Маркети вече ходеше уверено там, където неговите родители понякога все още се олюляваха. Фризерите още бяха почти пълни; при всеки курс корабът на Пели докарваше нови хора от жизнените среди; и все пак главният елемент в нарастването на населението вече започваха да стават новородените.
И тогава Реза го изненада.
Докато лежеха разголени на леглото в края на един дълъг, уморителен ден тя му прошепна на ухото:
— Спиш ли? — После бързо продължи: — Намислила съм нещо.
— Така ли? — каза той. — И какво?
— Говорих с Нрина, докато бяхме на Мария — каза Реза.
— Така ли? — отново отвърна той, но сега със съвсем различен тон. — Реза, скъпа… Надявам се, че разбираш… искам да кажа, мислех, че си умряла.
Тя постави пръст на устните му и се засмя.
— Скъпи, винаги говориш, когато би трябвало да слушаш — упрекна го тя. — Не се интересувам какво си правил, докато бях мъртва. Само че вече не съм мъртва, а Нрина… Нрина ми каза нещо. Каза ми, че има клетки от двама ни. Каза, че няма значение, ако аз повече не мога да раждам, защото не е необходимо. Щом има образци от нас. И ме попита дали ти и аз искаме…
И спря. Виктор се вгледа в лицето ѝ в полумрака.
— Да имаме бебе — довърши тя.
— О, Господи! — промълви тихо Виктор. После дълго мълча. Бебе! Едно бебе би заместило изгубените Шан и Джен, и Таня, и малката Куин, но все пак… — Ти какво ѝ отговори?
Бузите ѝ бяха мокри от сълзи.
— Казах ѝ, че ще помислим, Вик. И точно сега мисля много усилено.
Когато Форта изпълни новия си танц, цялата колония отдели време да го гледа.
Този Форта беше на милиони километри, на луната около червения Нергал. Но Форта в предаването на живо беше чудесен и танцуваше прекрасно. Виктор със задоволство видя, че в танца има стъпка и поклон, на които го беше научил той. Но в танца имаше нещо повече от това — много повече! — и в това беше геният на Форта; грация и страст, да, а също и кураж и надежда.
Когато свърши, Форта се обърна към камерите и каза задъхано и щастливо:
— Този нов танц посвещавам на озеленяването на Нюманхоум, на моя син Балит и на неговата съпруга Кифена и най-вече на нашите скъпи приятели Виктор и Реза и всички онези, които участват в извършваното сега съживяване на планетата. Желаем им всичко най-хубаво!
Разбира се, след представлението имаше празненство, което продължи до късно. След като то свърши, Виктор, за разлика от Реза, дълго не можа да заспи и накрая излезе на тъмната улица и загледа петте самотни звезди в черното небе.