Да, да, тя съдържаше три звезди със средна големина, точно с големината, която той харесваше! (Четвъртата, за нещастие, в някакво лошо състояние, защото беше разрушена в онази много стара война, но несъмнено повече или по-малко отново оздравяла през цялото това време.) Няколко други звезди, не така приятни като жизнени среди, но все пак приемливи. И дори планети с твърда материя, да. Дори те сега бяха ценни за Уон-Ту, в неговата крайна бедност.
А на тези планети…
Вълнението от спомена го разтърси. Той беше забравил за странното нещо, казано му от материалното копие Файв, но имаше данни, отдавна пренебрегвани и сега най-после припомнени. Да. Така беше. Беше известно, че на планетите съществува онова странно и нездраво явление — живата материя.
Някои части от тях бяха населени.
Уон-Ту спря за момент онова, което правеше, за да помисли. Можеше ли този забравен факт да бъде важен?
После здравият разум надделя. Разбира се, че не. Как би могло? Те бяха толкова малки и безпомощни. Не беше възможно дори да бъдат забавни… дори да му правят компания, както беше с Кайнд и Суит много, много отдавна. Във всеки случай те може би не бяха заплаха. С една здрава звезда той би могъл съвсем лесно да ги унищожи, ако това се окажеше необходимо… както беше правил с други същества като тях толкова много пъти.
Изобщо не му дойде наум какви могат да станат тези глупави, с кратък живот малки същества… за няколко десетки хиляди години.