Джеф беше наел стая в мотел “Старлайт” за двайсет долара на час и се опитваше да убеди управителя, че нищо неморално не се случва. Човекът се престори на изненадан и неосведомен, дори изглеждаше малко засегнат, че някой подозира подобно поведение в почтен мотел като неговия. Джеф обясни, че има среща с три адвокатки, едната от които е шейсет и една годишната му леля, и че просто имат нужда от тихо място, където да обсъдят някои деликатни въпроси. Както и да е, отговори управителят. Искате ли касова бележка? Не.
В друг случай Мати би се притеснила да не би някой да забележи колата ѝ пред мотела. Една седмица след смъртта на Донован не даваше и пет пари. Беше вцепенена от скръб и не се тревожеше за такива неща. Градът беше малък, нека си говорят. Мислите ѝ бяха насочени към далеч по-важни проблеми. Анет пътуваше на предната седалка, Саманта – отзад, и докато паркираха до пикапа на Джеф, тя си даде сметка, че се намира на прага на стаята, в която преди време беше настанила Памела Букър. А в съседната бяха Тревър и Манди. Бяха останали в мотела четири нощи, след като бяха живели в колата си един месец. Благодарение на храбрите адвокатски усилия на Саманта и на щедростта на Службата за правна помощ семейство Букър бяха спасени от улицата и сега живееха спокойно в каравана под наем на няколко километра от Колтън. Памела работеше във фабриката за осветителни тела. По делото срещу “Топ Маркет Солушънс” – първото на Саманта, още нямаше решение, но семейството беше спокойно и в безопасност.
– Той сигурно и преди е идвал тук – каза Анет, когато видяха Джеф.
– Достатъчно – сряза я Мати.
Трите адвокатки слязоха от колата и влязоха в тясната стаичка.
– Ти говориш сериозно за тези шпионски работи, нали? – попита Анет, която явно не гледаше сериозно на тези неща.
Джеф се облегна на възглавниците върху разнебитеното легло и махна с ръка към трите евтини стола.
– Добре дошли в “Старлайт”.
– Вече съм била тук – отговори Саманта.
– Кой е щастливецът?
– Не е твоя работа.
Трите адвокатки се настаниха на столовете. Върху леглото имаше папки и бележници.
– Да, гледам сериозно на подслушването – каза Джеф. – В кантората на Донован имаше бръмбари. В къщата му също. Той подозираше, че който и да е извършителят, явно гледа и слуша, така че е най-добре да не рискуваме.
– Какво взеха от къщата му? – попита Мати.
– ФБР бяха там два часа и не намериха нищо. Взеха компютрите, но нямат представа, че харддисковете са сменени. Ще намерят само неприличен поздрав за всеки, който си вре носа. И сигурно ще се върнат. Няма значение. Нищо няма да намерят.
– Нали знаеш, че си на ръба да нарушиш закона? – попита Анет.
Джеф се усмихна и сви рамене.
– Голяма работа. Да не мислиш, че “Крол Майнинг” просто си седят и се чудят кой играе по правилата? Нищо подобно. В момента говорят по телефона с прокурора и изгарят от нетърпение да научат какво са открили федералните по време на днешните обиски.
– Това е наказателно разследване, Джеф – остро каза Анет. – Разследване срещу Донован и хората, които са работили с него, най-вече ти, ако действително притежаваш откраднати документи или имаш достъп до тях. Тези хора няма да изчезнат просто защото си ги надхитрил с харддисковете.
– Документите не са у мен – каза Джеф, но никой в стаята не повярва на твърдението му.
Мати махна с ръка.
– Добре, добре, стига толкова. В сряда отиваме в съда да легализираме завещанието му, затова мислех да обсъдим въпроса.
– Добре, но има по-неотложни проблеми. Убеден съм, че брат ми е бил убит. Катастрофата не е била случайна. Самолетът е на сигурно място, освен това съм наел двама експерти да работят с щатската полиция в Кентъки. Засега не са открили нищо, но продължават да разследват. Донован си спечели много врагове, но най-заклетият му враг бяха “Крол Майнинг”. Изчезнаха им някакви документи и те подозират, че той ги е докопал. Документите са унищожителни и доста са се изпотили, опасявайки се, че Донован ще заведе дело. Той го направи, уплаши ги до смърт, но не разкри нищо от съдържанието на документите. А сега е мъртъв и те си въобразяват, че документите трудно ще видят бял свят. Следващата мишена съм аз. Знам, че ме следят, а сигурно и ме подслушват. Използват ФБР да им свърши мръсната работа. Затягат примката, затова ще изчезвам от време на време. Ако някой загази, най-вероятно ще е типът, който ме следи. Адски съм вбесен заради брат си и нямам търпение да натисна спусъка.
– Стига, Джеф – избухна Мати.
– Говоря сериозно, Мати. След като могат да убият толкова важен човек като Донован, няма да се поколебаят да убият и незначителен играч като мен, особено ако са убедени, че държа документите.