Саманта беше открехнала прозореца в безплоден опит да пусне малко чист въздух. Белият таван беше осеян с петна от никотин. По зеления мъхнат килим имаше още по-стари лекета. Стаята не ѝ се беше сторила толкова потискаща, докато семейство Букър я обитаваха. Сега обаче изгаряше от нетърпение да се махне от тук.
– Извинете ме за момент – обади се тя накрая. – Не съм сигурна какво търся тук. Аз съм само стажантка, пребивавам временно, както е известно на всички ни, и наистина не бих желала да слушам нещата, които чувам в момента, разбирате ли? Би ли ми обяснил някой какво правя с вас тук?
Анет завъртя с досада очи. Мати седеше, скръстила ръце на гърдите си.
– Аз те поканих – отговори Джеф. – Донован ти се възхищаваше и ти довери някои неща.
– Така ли? Съжалявам, не знаех.
– Вече си част от екипа, Саманта – настоя Джеф.
– Какъв екип? Не съм го искала.
Тя разтри слепоочията си, сякаш я мъчеше мигрена. След кратко мълчание Мати се обади:
– Трябва да поговорим за завещанието му.
Джеф се пресегна към купчина документи, взе няколко и ги раздаде.
– Това е приблизителен списък на текущите му дела.
Саманта се почувства като натрапник, докато разглеждаше информация, която нито една правна фирма – голяма или малка – не би разкрила доброволно. Най-горе на първа страница под надслова “Главни” бяха изредени четири дела: съдебният спор за долината Хамър, делото “Райзър” срещу “Лоунрок Коул” и адвокатите им и присъдата по делото “Тейт”. На четвърто място беше съдебният иск от името на починалата Гречън Бейн, отправен към “Истпойнт Майнинг”, чието преразглеждане беше насрочено за следващия май.
– Има устна договореност по споразумението за Тейт, но не намирам нищо писмено – каза Джеф и отгърна страницата. – Другите три дела ще бъдат окончателно решени чак след години.
– Можеш да забравиш за Райзър, освен ако не се включат други адвокати – изтъкна Саманта. – Фондът за финансиране на съдебни разходи се оттегли. Ще продължим с иска за помощите, но делото, което Донован заведе за измама и за заговор, е в задънена улица.
– Защо ти не го поемеш? – попита Джеф. – Запозната си с фактите.
Саманта се шокира от предложението му и дори успя да се засмее престорено.
– Шегуваш ли се? Става дума за сложно федерално дело. Обхваща няколко щата и стъпва на все още недоказана теория. Още не съм спечелила нито един процес и продължавам да се ужасявам от съдебната зала.
– Можем да поемем някои от тези дела, Джеф, но не всички – каза Мати, разлиствайки страниците. – Тук виждам четиринайсет дела, свързани с пневмокониоза. Три иска от наследници на починали лица. Около една дузина екологични иска. Главата не ми го побира как се е справял с всичко това.
– Добре, ще ви попитам нещо като човек, който не е адвокат – каза Джеф. – Може ли да наемем някой да дойде и да поеме фирмата, да се нагърби с по-малките дела и евентуално да помогне за по-големите? Не знам, само питам.
Анет поклати глава.
– Клиентите ще се разбягат, защото новият адвокат ще бъде непознат. И бъдете сигурни, че другите колеги от града кръжат като лешояди. Хубавите дела от този списък ще изчезнат след няма и месец.
– И за нас ще останат лошите – каза Мати.
– Няма как да запазим кантората, Джеф, защото няма кой да я поеме – обясни Анет. – Ще направим каквото можем. Делото за долината Хамър изисква сериозни правни способности. За Райзър забрави. По делото на Бейн имаше втори адвокат от Западна Вирджиния, така че на Донован му се полага някакъв хонорар, ако то бъде решено някога, но няма да е съществен. Не съм запозната с исковете, свързани с починали лица, но ми се струва, че отговорността не е съвсем безспорна.
– Съгласна съм – каза Мати. – Ще ги прегледаме по-внимателно през следващите няколко дни. Най-важна е присъдата по делото “Тейт”, но тези пари не са в банката.
– Нямам нищо против да изляза – каза Саманта.
– Глупости – сряза я Мати. – Легализирането на завещание не е поверително, Саманта. Документите са публично достъпни – всеки може да отиде в канцеларията и да ги погледне. Освен това тук, в Брейди, всъщност няма тайни. Вече би трябвало да си го разбрала.
Джеф им подаде още листове и каза:
– През уикенда двамата със секретарката прегледахме тези сметки. Хонорарът за делото “Тейт” е почти седемстотин хиляди долара…
– Минус данък общ доход, разбира се – изтъкна Мати.
– Разбира се. И както ви казах, уговорката е само устна. Допускам, че адвокатите на “Стрейхорн” може да се отметнат, нали, Мати?