На тъмна уличка зад гимназията Саманта чу стъпки зад гърба си, тежки звуци, издавани от човек, който дори не се стараеше да я следва тихо. Тя зави, стъпките сториха същото. Саманта избра улица с къщи, чиито веранди почти до една светеха, и закрачи по нея. Стъпките я последваха. На едно кръстовище, където можеше да изпищи и хората да я чуят, Саманта спря и се обърна. Мъжът продължи да върви, докато не се озова на метри от нея.
– Искате ли нещо? – попита тя, готова да го изрита, да го издере и да се разкрещи, ако се наложи.
– Не, просто се разхождам като вас.
Бял мъж, около четирийсетгодишен, с гъста брада, висок близо метър и деветдесет, с буйна коса, която стърчеше под шапката му без никакви емблеми, с дебело яке и пъхнати в големите джобове ръце.
– Глупости, следите ме. Кажете нещо бързо, преди да съм се разпищяла.
– Заели сте се с непосилни неща, госпожице Коуфър – заяви мъжът.
Планински акцент, леко провлачен, определено местен. Но знаеше името ѝ!
– Знаете името ми. А вие как се казвате?
– Изберете си. Наричайте ме Фред, ако искате.
– О, Бозо ми харесва повече. Фред е тъпо. Да се спрем на Бозо.
– Както и да е. Радвам се, че го намирате за забавно.
– Какво сте си наумили, Бозо?
Той продължи невъзмутимо, без да трепне:
– Движите се с неподходящите хора и играете игра, чиито правила не познавате. Най-добре си дръжте сладкия малък задник в Службата за правна помощ, където можете да се грижите за клетите хорица, без да се забърквате в неприятности. А още по-добре – за вас и за всички останали – ще е да си съберете нещата и да се върнете в Ню Йорк.
– Заплашвате ли ме, Бозо?
Заплашваше я и още как! Отправи заплахата си театрално и категорично.
– Приемете го както искате, госпожице Коуфър.
– Питам се за кого работите. За “Крол Майнинг”, “Лоунрок Коул”, “Стрейхорн Коул”, “Истпойнт Майнинг” – изборът е много голям. Да не забравяме и мошениците с хубави костюми от “Каспър Слейт”. Кой ви подписва чековете, Бозо?
– Плащат ми в брой – отговори той и направи крачка напред.
Саманта вдигна ръце и го предупреди:
– Още една крачка, Бозо, и ще се разкрещя толкова силно, че ще се стече цял Брейди.
Група тийнейджъри се приближаваха шумно към тях и Бозо бързо отстъпи. Само процеди:
– Ще ви наблюдаваме.
– Аз също – контрира тя, но нямаше никаква представа какво има предвид.
Въздъхна дълбоко и усети колко е пресъхнала устата ѝ. Сърцето ѝ блъскаше в гърдите, имаше нужда да поседне. Бозо изчезна, докато тийнейджърите ги подминаваха, без да я погледне. Саманта бързо тръгна обратно към къщата на Анет.
На пресечка от там от мрака изникна друг мъж и я спря на тротоара.
– Трябва да поговорим – заяви Джеф.
– Много ми върви тази нощ – отбеляза Саманта, докато се отдалечаваха от апартамента ѝ.
Тя му разказа за срещата си с Бозо, като се озърташе дали няма да го забележи отново. В сенките обаче не помръдваше нищо. Джеф слушаше и кимаше, сякаш познаваше Бозо лично.
– Ето какво се случва – каза той. – ФБР бяха тук днес, но са нахлули в канторите на още три фирми, които съдят “Крол Майнинг” по случая за долината Хамър. Тези хора са приятели на Донован – всички бяха на погребението му миналата седмица. Две фирми в Чарлстън и една в Луивил. Адвокати, които са специалисти по колективните искове и обединяват средства и човешки потенциал, за да се борят с лошите. Е, днес са нахлули и в техните кантори, следователно ФБР, а допускаме и “Крол Майнинг” вече знаят истината и тя е, че Донован не е дал откраднатите документи на другите адвокати. Още не. Не е бил такъв планът. Донован много внимаваше, не искаше да инкриминира другите адвокати, затова само им описал какво е съдържанието на документите. Стратегията им била да образуват дело, да вкарат “Крол Майнинг” в съда, да подмамят служителите на фирмата и адвокатите им да наговорят под клетва една торба лъжи, после да извадят документите за радост на съдията и на заседателите. Според общото мнение на адвокатите документите обещавали най-малко половин милиард долара наказателни щети. Най-вероятно щели да предизвикат и криминално разследване, после наказателно дело и така нататък.