– Значи ФБР ще се върне скоро и този път ще търси теб.
– Да, така мисля. Смятали са, че документите са у Донован, вече знаят, че не са у другите адвокати, така че къде може да са?
– Къде са?
– Наблизо.
– При теб?
– Да.
Изминаха една пресечка в мълчание. Джеф се провикна към някакъв старец, който седеше на верандата си, завит с одеяло. След още няколко крачки Саманта го попита:
– Как се е сдобил с документите?
– Наистина ли искаш да разбереш?
– Не съм сигурна. Но осведомеността не е престъпление, нали така?
– Ти си адвокатът.
Завиха по една по-тъмна улица. Джеф започна:
– Отначало Донован нае един хакер, израелец, който обикаля света и продава уменията си за солидни суми. “Крол” са дигитализирали част от вътрешно фирмената си документация и хакерът успя да проникне без особени затруднения. Откри прелюбопитен материал за мина и утаител в планината Пек и Донован се въодушеви. После стана ясно, че “Крол” имат много документи, които не са в дигиталния архив. Хакерът проникна докъдето можа и се оттегли, покри си следите и изчезна. Петнайсет хиляди долара за една седмица работа. Май не е зле. Но е рисковано – спипали го по време на друга задача преди три месеца и сега лежи в затвора във Ванкувър. Така или иначе, Донован реши да претърси централата на “Крол” близо до Харлан в Кентъки. Градчето е малко и е странно такава голяма фирма да е базирана в дълбоката провинция, но не е рядкост във въгледобивните райони. Донован посети централата няколко пъти, всеки път с различна маскировка – адски му харесваше да се дегизира. Мислеше се за гениален шпионин. И наистина много го биваше. Миналата година избра един празничен уикенд, Деня в памет на загиналите, и влезе във фирмата в петък следобед, преоблечен като телефонен техник. Нае бял микробус без маркировка и спря до някакви други коли на паркинга. Дори му сложи фалшиви регистрационни номера. След като влезе вътре, се качи на тавана и изчака фирмата да затвори. Отвън имаше охрана и камери, но вътре нямаше почти нищо. Аз бях наблизо, Вик също, и двамата бяхме въоръжени и готови да се намесим, ако нещо се обърка. Донован остана вътре три дни, а ние бяхме отвън, криехме се в гората, наблюдавахме, борехме се с комарите и кърлежите. Печална картинка. Използвахме радиостанции във високочестотния диапазон, за да се свързваме и да не си позволяваме да заспиваме. Донован намери кухнята, изяде всичката храна и спа на дивана във фоайето. С Вик спяхме в пикалите. Той откри архива, същинско находище от уличаващи доказателства, които подробно описваха какво са потулили “Крол” в планината Пек и всички свързани с това проблеми. Копира хиляди документи и върна оригиналите по папките, като че ли нищо не се е случило. В понеделник, точно на празника, се появи екип от чистачи и за малко не го спипаха. Аз ги видях пръв, обадих се на Донован и той едва успя да се върне на тавана, преди чистачите да отключат сградата. Остана там три часа, направо завря от жега.
– Как изнесе документите?
– В торби за смет. Просто поредните чували с отпадъци. Остави седем чувала в контейнер зад сградата. Знаехме, че камионът ще мине да изпразни контейнерите във вторник сутринта. Двамата с Вик го последвахме до сметището. Донован излезе от административната сграда, преоблече се като федерален агент и цъфна на сметището със значка. Хората, които работят там, наистина не дават пет пари откъде идват отпадъците, нито какво се случва с тях, затова след няколко остри думи на агент Донован вдигнаха ръце. Натоварихме чувалите за смет в микробуса и потеглихме обратно към Брейди. Три дни работихме денонощно – подреждахме, описвахме и номерирахме, след това скрихме документите в малък склад, недалече от къщата на Вик в Бъкли. После ги преместихме още няколко пъти.
– И онези в “Крол Манинг” нямат никаква представа, че някой е ровил в офиса им?
– Не беше чак толкова чиста работа. Наложи се Донован да разбие някои ключалки и картотеки, освен това задържа оригиналите на някои документи. Остави следи. Отвън навсякъде имаше охранителни камери, които със сигурност са го записали. Но няма как да го разпознаят заради маскировката. Освен това според Донован и Вик е важно “Крол” да знаят, че някой е влизал. Върнахме се по-късно следобед онзи вторник и наблюдавахме от разстояние. Постоянно сновяха полицейски коли. Хората явно бяха доста превъзбудени.
– Историята е страхотна, но ми се струва невероятно безразсъдна.
– Разбира се, че беше. Но Донован ми е брат. Доводът му беше, че след като лошите и бездруго мамят, значи…