Накрая Саманта мина на въпроса.
– Предполагам, че сте получили писмото от кантората на Донован с трагичната новина.
Двамата кимнаха печално.
– Толкова добър човек – промърмори Бъди.
– Какво означава това за нас и за делото? – попита Мейвис.
– Точно затова съм тук – да ви обясня. И да отговоря на въпросите ви. Искът във връзка с пневмокониозата ще продължи да се придвижва. Подадохме го миналия месец и както знаете, чакаме резултатите от медицинския преглед. Опасявам се обаче, че голямото дело е прекратено, поне засега. Когато Донован го заведе в Лексингтън, той действаше сам. Обикновено при такива големи дела, които отнемат години и изискват много паричен ресурс, Донован сформираше екип от няколко адвокати и фирми, които си поделяха работата и разходите. Във вашия случай обаче той още беше в процес на привличане на други юристи да се качат на борда. Честно казано, те подходиха неохотно. Да нападнеш “Лоунрок Коул” и адвокатската фирма на компанията и да се опиташ да докажеш престъпното им поведение е сложна задача.
– Вече си ни обяснявала това – заяви директно Бъда.
– Донован ви го обясни. Аз присъствах, но дадох ясно да се разбере, че няма да участвам като адвокат в голямото дело.
– Значи нямаме никой? – попита Мейвис.
– Точно така. В момента няма кой да поеме делото ѝ то беше прекратено. Съжалявам.
Дишането на Бъди си беше затруднено и когато той беше съвсем спокоен, но дори най-лекият стрес или неприятност го караха да се задъхва още по-силно.
– Не е редно така – каза той и устата му зейна, докато се бореше за глътка въздух.
Мейвис се втренчи невярващо в Саманта, после изтри сълза от бузата си.
– Да, не е редно – съгласи се Саманта. – Но случилото се с Донован също не е редно. Той беше само на трийсет и девет години и беше страхотен адвокат. Смъртта му беше безсмислена трагедия, а клиентите му останаха без защита. Не сте единствените, които търсят отговори.
– Подозираш мръсна игра, така ли? – попита Бъди.
– Все още се води разследване и засега няма доказателства за нищо нередно. Много въпроси без отговор, но няма истински доказателства.
– На мен ми се струва някак съмнително – каза Бъди. – Пипваме копелетата, че крият документи и прекарват хората, Донован завежда дело за милиард долара и после самолетът му се разбива при загадъчни обстоятелства.
– Бъди, не говори така – скастри го Мейвис. – В църква сме.
– В залата за приятели. Църквата е ей там.
– Това е част от нея. Мери си приказките.
Бъди сви рамене.
– Обзалагам се, че ще намерят нещо.
– Тормозят го в работата – каза Мейвис. – Започнаха веднага щом заведохме голямото дело в Лексингтън. Разкажи, Бъди. Мислиш ли, че е важно, Саманта? Искаш ли да го чуеш?
– Мога да се справя. Е, притискат ме. Върнаха ме пак да карам транспортен камион, което е малко по-тежко от багер, ама не е бог знае какво. Миналата седмица ме сложиха три пъти нощна смяна. Графикът ми не беше променян с месеци, а сега ме местят в различни смени. Мога да се справя. Все още имам работа и добра заплата. По дяволите, вече нямаме закрилата на профсъюзите. Могат още утре да ме уволнят. И аз нищо няма да успея да направя. Разбиха профсъюза ни преди двайсет години и оттогава сме все на прицел. Имам късмет, че запазих работата си.
– Така е, но няма да издържи още дълго – вметна Мейвис. – Трябва да се катери по стъпала, за да се качи в камиона, и едва се справя. Те също го наблюдават, само го чакат да падне или нещо друго, за да го обявят за нетрудоспособен и опасен и да го уволнят.
– И бездруго могат да ме уволнят, вече го казах.
Мейвис прехапа език, а Бъди задиша шумно. Саманта извади някакви документи от куфарчето си и ги остави на масата.
– Това е иск за прекратяване и искам да го подпишете – обясни тя.
– За прекратяване на какво? – попита Бъди, макар да знаеше отговора. Отказваше да погледне документите.
– Федералното дело срещу “Лоунрок Коул” и “Каспър Слейт”.
– Кой го подава?
– Познавате Мати, моята шефка в Службата. Тя е леля на Донован и адвокат по наследството му. Съдът ще я упълномощи да приключи делата му.