Банахам вдигна длани и попита:
– Не е ли съвсем очевидно?
– Така изглежда. Кого разследвате, след като Донован Грей е мъртъв?
– Не мога да ви кажа.
– Джеф ли е обектът на разследването ви? – попита Мати.
– Не, за момента не.
– Той не е направил нищо нередно – заяви Мати.
28
Неприятностите започнаха след нападението в мината “Милард Брейк”, близо до Уитсбърг, Кентъки. Снайперистите заели позиция на източния склон на планината Трейс, на сто и петдесет метра над открития рудник, стреляли от около седемстотин метра и спукали четирийсет и седем гуми с тегло четиристотин и петдесет килограма и цена осемнайсет хиляди долара всяка. Нощните пазачи – и двамата тежковъоръжени – съобщили на властите, че нападението продължило десетина минути и на моменти било като на война – изстрелите отеквали в долината, а гумите се пукали край тях. Първият откос се изсипал към три и пет през нощта. Нито една от машините не работела, всички работници били на сигурно място по домовете си. Единият пазач скочил в пикапа с намерението да преследва извършителите – не бил сигурен точно накъде да поеме, – но скоро се отказал, когато пикапът пламнал и две от гумите му били простреляни. Другият пазач се шмугнал в караваната, която служела за канцелария, за да повика полиция, но се оказал принуден да се скрие, когато откос натрошил всички прозорци.
Това бяха важни събития, защото директно застрашаваха човешки живот. По време на предишните нападения снайперистите внимавали да не прострелят някого. Целели се в машините, не в хората. Сега обаче сериозно нарушили закона. Според пазачите участвали поне три пушки, макар че, честно казано, човек трудно можел да прецени в хаоса.
Собствениците от “Крол Майнинг” излязоха с обичайните остри и заплашителни изявления пред пресата. Предложиха впечатляваща награда. Шерифът обеща цялостно разследване и бързи арести и направи някои доста резки и недалновидни коментари с оглед на факта, че “въпросните екотерористи” безнаказано безчинстват из Южните Апалачи вече почти две години.
Новините обобщаваха последните нападения и изказваха предположение, че снайперистите са използвали същите муниции като преди – петдесет и един милиметрови патрони, с каквито стреля далекобойната пушка М24Е, използвана от снайперистите в Ирак, която обикновено убива от повече от хиляда метра. Цитиран беше експерт, който твърдеше, че използването на такава пушка от такова разстояние и посред нощ, при толкова леснодостъпна оптика, прави проследяването на снайперистите почти невъзможно.
“Крол Майнинг” заявиха, че гумите се намират трудно на пазара, на места дори има недостиг, поради което мината може да затвори за няколко дни.
Саманта прочете новината на лаптопа си, докато пиеше кафе в петък сутринта в Службата. Имаше неприятното усещане, че Джеф познава бандата и дори е нейният водач. Почти две седмици след смъртта на брат си той имаше нужда да направи публично изявление, да въздаде справедливост, както той я разбира, и да нанесе удар на “Крол Майнинг”. Ако предчувствието ѝ беше правилно, това беше поредната причина да си събере багажа. Изпрати новината по имейл до Мати, после влезе в кабинета ѝ и каза:
– Честно казано, мисля, че Джеф е замесен.
Мати реагира с престорен смях. Как изобщо ѝ е хрумнала такава глупост?
– Саманта – каза тя, – днес е първият петък на декември, когато украсяваме офиса, както правят всички останали хора в Брейди. Днес за пръв път успявам да се почувствам добре и дори да се усмихна след смъртта на Донован. Не искам да си съсипвам деня, като се тревожа какво е намислил Джеф. Говорила ли си с него?
– Не, защо да говоря? Ние не участваме, както обичаш да се изразяваш. Защо ще ми се обажда Джеф?
– Добре, да забравим за Джеф и да се постараем да си създадем коледно настроение.
Барб наду радиото и скоро във всички кабинети се чуваха коледни песни. Тя отговаряше за коледното дръвче – жалко изкуствено подобие на елха, което през останалата част от годината държаха в килера. Но когато сложиха лампичките и го накичиха с играчки, то живна. Анет постави бръшлян и имел по предната веранда и закрепи венец на входната врата. Донесоха храна и обядваха лежерно в заседателната зала, а Честър им достави говежда яхния от “Крок Пот”. Забравиха за работата, зарязаха клиентите. Телефонът звънеше рядко, явно всички също бяха запразнили. Следобед Саманта отиде в съда и пътьом забеляза, че и магазините, и офисите са украсени. Служители от общината закачаха сребърни звънчета по уличните лампи. Други слагаха огромна току-що отсечена елха в парка до сградата на съда. Изведнъж духът на Коледа се появи навсякъде във въздуха и целият град бе завладян от него.