Силното буботене на извънбордовия двигател не им позволяваше да разговарят – не че имаше какво толкова да си кажат. Ясно беше, че той я води на място, където не е била, но Саманта нито се страхуваше, нито се колебаеше. Въпреки всички усложнения, въпреки гнева му и емоционалната нестабилност в момента, въпреки безразсъдството му тя му вярваше. Или поне му вярваше достатъчно, за да отиде с него в планината или където беше намислил за деня.
Лодката се понесе надясно. Стара табела гласеше “Скъсяване на коритото” и пред погледа им се показа бетонна рампа. Джеф обърна лодката и тя се плъзна по един пясъчен нанос.
– Скачай – каза ѝ той и тя го направи.
Джеф привърза лодката за метална решетка, близо до рампата, и спря да се протегне. Бяха прекарали в мълчание почти час.
– Е, добро утро, господине – поздрави Саманта.
Той се усмихна.
– И на теб. Благодаря, че дойде.
– Имах ли друг избор? Къде точно се намираме?
– Насред окръг Къри. Следвай ме.
– Както кажеш.
Отдалечиха се от пясъчния нанос, навлязоха в гъстата гора и започнаха да се изкачват по немаркирана пътека, по която можеше да се придвижва само човек като Джеф. Или като Донован. Колкото по-стръмна ставаше тя, толкова повече сякаш ускоряваше ход той. Точно когато бедрата и прасците на Саманта вече започваха да протестират, Джеф неочаквано спря на малка просека и дръпна някакви кедрови клонки. Избута ги настрани и отдолу се показа АТВ хонда, който само чакаше да го яхнат.
– Момчетата и техните играчки – каза Саманта.
– Някога возила ли си се на такова нещо?
– Живея в Манхатън.
– Скачай.
И тя скочи. Зад него имаше тясна седалка. Саманта обгърна здраво кръста му с ръце, докато той форсираше двигателя.
– Дръж се здраво! – предупреди я Джеф.
Стрелнаха се по същата пътека, по която бяха дошли пеша само преди секунди широка колкото по нея да минат двама души. Тя водеше към застлан с чакъл път, по който Джеф се втурна като каскадьор.
– Дръж се здраво! – отново се провикна той, вдигна предните колела и те на практика се понесоха във въздуха.
Саманта искаше да го помоли да намали скоростта, но вместо това просто се вкопчи още по-силно в него и затвори очи. Пътуването беше вълнуващо и плашещо, но тя знаеше, че Джеф не би я изложил на опасност. Завиха по друга черна пътека, изключително стръмни Дърветата бяха твърде нагъсто, за да се правят каскади затова Джеф стана по-предпазлив. След като пътуваха около половин час с АТВ-то, лодката се струваше приятно преживяване на Саманта.
– Може ли да попитам къде отиваме? – попита тя В ухото му.
– На излет, нали ти казах.
Пътеката стигна билото и те поеха по него. Джеф зави по друга пътека, по която започнаха да се спускат – опасно пътуване, по време на което се плъзгаха от едната до другата страна и заобикаляха дървета и канари. За малко намалиха скорост в една просека и се насладиха на гледката отдясно.
– Планината Грей – кимна той към голото и обръснато възвишение в далечината. – След малко ще бъдем на своя земя.
Саманта се мобилизира за последния отсек от пътя и след като профучаха през Йелоу Крийк, видя хижата – четвъртита сграда от стари дървени трупи, с предна веранда и комин в единия край.
Джеф паркира отзад и каза:
– Добре дошла в малкото ни скривалище
– Сигурна съм, че има и по-лесен начин да се стигне до тук – отбеляза Саманта.
– Разбира се. Има междуселски път недалече. По-късно ще ти го покажа. Готино, нали?
– Сигурно. Не си падам много по хижите. Донован ми я показа веднъж от въздуха. Ако не ме лъже паметта, каза ми, че няма водопровод, електричество и отопление.
– Правилно. Ако останем да пренощуваме, ще спим до камината.
Не бяха обсъждали такова пренощуване, но Саманта изобщо не беше учудена. Последва го нагоре по стълбите, през верандата и в голямата стая. В камината тлееше дебела цепеница.
– От колко време си тук? – попита го тя.
– Пристигнах снощи, спах до огъня. Наистина е много приятно и уютно. Искаш ли бира?
Тя погледна часовника си: дванайсет без петнайсет.
– Малко е раничко. – До масата за хранене видя хладилна чанта. – Носиш ли вода?
Той ѝ подаде бутилка вода и си отвори бира. Седнаха на дървените столове пред камината. Той отпи и каза: