– Били са тук тази седмица. Някой, не съм сигурен точно кой, но най-вероятно не са били ФБР, защото на тях им трябва заповед за обиск. Сигурно са били онези, които работят за “Крол”, или някакви други.
– Откъде знаеш, че са идвали?
– Имам ги на запис. Преди два месеца с Донован поставихме две охранителни камери. Едната е на дърво на другия бряг на реката, а другата е на дърво на около пет метра от верандата. Активират се от входната врата. Ако някой я отвори, камерите се включват и работят половин час. Нарушителите не подозират. Миналата сряда в три и двайсет и една, за да сме съвсем точни, четирима бандити са идвали тук и са огледали хижата. Сигурен съм, че са търсили документите, харддискове, лаптопи или нещо друго, което може да им е от полза. Интересното обаче е, че не са оставили следи. Нищичко. Дори прах не са вдигнали, така че явно са доста добри. Освен това ме мислят за глупак, но сега знам как изглеждат. Разполагам с четири лица и ще бъда готов, когато ги зърна.
– В момента наблюдават ли ни?
– Съмнявам се. Пикапът ми е скрит на място, където никога няма да го видят. Това е нашата земя, Саманта, познавам я по-добре от всеки друг. Искаш ли да разгледаш?
– Да вървим.
Той грабна една раница и тя излезе след него. Тръгнаха по брега на Йелоу Крийк, повървяха около осемстотин метра и спряха в една просека да се насладят на неочаквано появилото се слънце.
– Не знам какво ти е разказал Донован – поде Джеф, но това е единственият участък от земята ни, който не е унищожен от откритите рудници. Имаме около двайсет акра, останали непокътнати. Отвъд този хребет са планината Грей и останалата част от земите ни, напълно cъсипани.
Продължиха напред, покатериха се по хребета, горите отстъпиха назад и двамата спряха да огледат пораженията. От триста метра във въздуха изглеждаше доста печално, но от земята беше наистина потискащо. Планината беше смалена до грозна и надупчена гърбица от камънаци и бурени. С огромно усилие стигнаха до върха и зареяха поглед над задръстените долини долу. Обядваха със сандвичи в сянката на разнебитена каравана, използвана някога като канцелария на мината. Джеф ѝ разказа как като дете бил свидетел на разрухата. Бил деветгодишен, когато започнали да добиват въглища.
Саманта беше любопитна защо е избрал планината Грей за съботната им разходка. И той като Донован предпочиташе да не говори за случилото се тук. Разходката изобщо не беше приятна. Природата беше съсипана почти поголовно. Бяха насред Апалачите и имаха на разположение хиляди километри непокътнати пътеки. Положението с “Крол Майнинг” беше изключително опасно, като нищо можеше да ги следят.
Така че защо планината Грей? Само че не можеше да го попита. Може би по-късно, но не сега.
Докато се спускаха, минаха покрай обрасло бунище с ръждясали машини, явно изоставени, когато “Вейдън Коул” бяха напуснали терена. Виждаше се грамадна гума, обрасла с бурени. Саманта я разгледа по-отблизо и попита:
– За какво се използва?
– За камионите за въглища. Всъщност това е малка гума, около три метра в диаметър. В днешно време са почти два пъти по-големи.
– Вчера четох новините. Видя ли статията за престрелката в “Милард Брейк” миналата нощ? Тези екотерористи…
– Разбира се, всеки знае за тях.
Тя се обърна и го изгледа, без да мигне. Той направи крачка назад и попита:
– Какво?
– О, нищо – не откъсна поглед от него тя. – Просто ми се струва, че екотероризмът вероятно би допаднал на теб и на Донован, а вероятно и на Вик Канзаро.
– Много харесвам тези момчета, които и да са. Но наистина не ми се ходи в затвора.
Той се отдалечи. В подножието на планината Грей тръгнаха покрай коритото на река. Нямаше вода, отдавна беше пресъхнала. Джеф ѝ каза, че навремето с Донован идвали да ловят риба заедно с баща си, много преди засипването на долината да унищожи реката. Заведе я на мястото, където някога се бе намирала къщата, в която бяха живели, къщата, построена от дядо им. Спряха пред кръста, където Донован беше намерил майка им Роуз, и Джеф коленичи.
Слънцето се скри зад планината. Вятърът стана по-резлив, наближаваше студен фронт и имаше вероятност на сутринта да превали сняг. Когато се върнаха до Йелоу Крийк, той попита:
– Искаш ли да останем тук тази вечер, или предпочиташ да се върнеш в Брейди?
– Да останем – отговори тя.
***
Изпекоха си два стека на въглища на верандата. Седнаха пред огъня с червено вино в картонени чаши. След като пресушиха първата бутилка, Джеф отвори втора и двамата се изтегнаха на купчина одеяла пред огъня. Започнаха да се целуват, отначало предпазливо; не бързаха, очакваше ги дълга нощ. Устните и езиците им бяха оцветени от евтиното мерло и двамата хубаво се посмяха на този факт. Поговориха за нейното минало и за неговото. Той не споменаваше за Донован, тя също се стараеше да го избягва. Миналото беше лесно в сравнение с бъдещето. Джеф нямаше работа и нямаше представа с какво да се захване. Бяха му трябвали пет години, за да завърши колеж – не го биваше много в ученето. Беше лежал четири месеца в окръжния затвор за притежание на наркотици – престъпление, което още фигурираше в досието му и щеше да го преследва дълго време. Досега беше избягвал дрогата – твърде много негови приятели бяха съсипани от метамфетамините. От време на време пушеше марихуана, но не беше нито голям пушач, нито голям пияч. Постепенно стигнаха до темата за любовния си живот. Саманта му представи връзката си с Хенри в по-романтична светлина, отколкото беше в действителност. Честно казано обаче, била твърде изтощена, за да започне или да поддържа сериозна връзка. Джеф се сгодил за гаджето си от младежките години, но времето, прекарано в затвора, провалило плановете им. Докато бил зад решетките, тя избягала с друг и му разбила сърцето. Доста дълго гледал скептично на жените и се държал с тях така, като че ли стават само за едно нещо. Вече бил поомекнал и през последната година се срещал с млада разведена жена в Уайз. Работела в колежа, имала хубава работа и две малки деца. Проблемът бил, че не понасял хлапетата ѝ. Баща им бил шизофреник и те проявявали същите признаци. Връзката им била значително охладняла.