– Изгледите не са добри – заяви сестрата с мрачна физиономия. – Изглежда, е лежала с часове, преди да я намерят. Освен това е на осемдесет години.
Тъй като не беше член на семейството, Саманта нямаше право да надникне в интензивното и да види кой е при Франсин.
Когато се върна в службата, я очакваха телефонни съобщения от Джона и Делос Кръмп. Тъй като майка им умираше, те страшно настояваха да поговорят за завещанието ѝ. Ако имаше ново, то не беше изготвено от адвокатите на Планинската служба за правна помощ. А ако нямаше и Франсин останеше в кома до смъртта си, беше ясно като бял ден, че Саманта ще си има вземане-даване с тези неприятни хора месеци наред. Оформяше се разгорещено оспорване на завещанието.
Тя реши засега да пренебрегне обажданията. Петимата братя и сестри сигурно се бяха втурнали към Брейди и скоро щяха да я потърсят.
Традиционният обяд в офиса този понеделник премина в обсъждане на злокобните новини. Както ги беше предупредила Мати, адвокатите на “Стрейхорн Коул” се отмятаха от споразумението по делото “Тейт”. Бяха ѝ изпратили писмо в качеството ѝ на евентуален адвокат по наследството на Донован, с което я уведомяваха, че няма да се споразумеят, а вместо това агресивно ще обжалват присъдата. Тя беше изстреляла имейл с лекомисленото предложение да се помъчат да овладеят агресията си. Нейната теория беше, че те ще искат да ускорят обжалването с надеждата за отмяна на присъдата и да си опитат късмета с повторен процес сега, когато Донован вече го нямаше. Подобно преразглеждане щеше да се проведе най-рано след три години и докато онези чакаха и се готвеха да протакат, парите на клиента им щяха да бъдат добре оползотворявани другаде.
Анет беше бясна и притискаше Мати да привлече вниманието на съдията към случая. “Стрейхорн” и Донован имаха споразумение за обезщетение от 1.7 милиона долара. Беше безчестно, направо безскрупулно ответникът да се откаже просто защото адвокатът на ищеца е мъртъв. Мати беше съгласна, но досега никой в кантората на Донован не беше открил нищо писмено. Изглежда, се бяха споразумели по телефона, но не бяха подготвили меморандум за споразумението преди смъртта на Донован. Съмняваше се, че съдът ще го признае без писмени доказателства. Беше се консултирала със свой приятел адвокат и с един пенсиониран съдия – и двамата смятаха, че няма шанс. Мати възнамеряваше да проведе неофициален разговор със съдията и да добие представа каква е нагласата му. В крайна сметка, изглежда, щеше да се наложи да наемат адвокат, който да се заеме с обжалването.
По другия въпрос Барб съобщи, че тази сутрин е имало единайсет обаждания от клана Кръмп, все с настояване за среща с госпожица Коуфър. Госпожица Коуфър пък каза, че смята да насрочи среща по-късно следобед. Нищо чудно, че Мати и Анет бяха заети с други неща и нямаха време да се занимават с проблемите на Кръмп. Самата завъртя очи и се съгласи да се заеме, но ги предупреди, че тези хора няма да се откажат.
Франсин почина в 4:30 ч. Следобед. Така и не дойде в съзнание, за да реши дали да промени изготвеното от Саманта завещание.
Рано във вторник следобед Джеф се промъкна през задната врата и застана пред бюрото на Саманта. Усмихнаха се един на друг и се поздравиха, но нищо повече. Вратата ѝ беше отворена и както обикновено офисът беше пълен с невъобразимо шумни жени. Той седна и попита:
– Е, кога искаш пак да се разходим в планината?
Тя вдигна пръст пред устните си и тихо отговори:
– Когато успея да го вместя в графика си. – През последните двайсет и четири часа беше мислила за секс повече, отколкото през всичките две години, откакто бе скъсала с Хенри. – Трябва да проверя при секретарката си.
Все още ѝ беше трудно да повярва, че е възможно някой да подслушва разговорите им, но не искаше да рискува. А поради своята параноя той не каза почти нищо, само едно:
– Окей.
– Искаш ли кафе?
– Не.
– Тогава по-добре да тръгваме.
Двамата поеха по коридора към заседателната зала, където ги очакваше Мати. Точно в два следобед агенти Банахан, Фромайър и Зимър пристигнаха забързано и с такава мрачна решителност, все едно щяха първо да стрелят и чак после да задават въпроси. Фромайър беше предвождал армията по време на обиска в кантората на Донован. Зимър беше един от неговите хора. А Банахан се беше отбил в Службата преди няколко дни. Запознаха се набързо и се разпределиха поравно: Джеф седна от едната страна на масата между Мати и Саманта, а представителите на закона – от другата. Анет се настани начело на масата и пусна диктофона.
Мати отново попита дали Джеф е обект на разследване от страна на ФБР, на прокурора или на друга федерална правоохранителна организация или от системата на Министерството на правосъдието. Фромайър я увери, че не е.