Тя им обясни, че никой от адвокатите в Службата не е изготвил друго завещание за майка им. Всъщност не бяха контактували с Франсин след последния семеен съвет край същата тази маса девет дни по-рано. Ако Франсин им беше казала нещо различно, просто не беше вярно. Саманта не знаеше и друг адвокат в града да е направил ново завещание. Мати им обясни, че обикновено, но ней задължително единият адвокат се обажда на другия, когато се изготвя различно завещание. Така или иначе, доколкото им беше известно, завещанието, подписано от Франсин преди около два месеца, бе нейната последна воля.
Братята и сестрите слушаха, кипяха вътрешно и едва успяваха да прикриват ненавистта си към адвокатите. Когато приключи, Саманта очакваше да я залее порой от хули, най-вероятно от всичките петима. Но настана мълчание. Джона, най-големият, на шейсет и една години, най-сетне каза:
– Мама унищожи завещанието.
Саманта не знаеше какво да отговори. Анет се намръщи и мислите ѝ се насочиха към законите във Вирджиния, свързани с изгубени и унищожени завещания. Мати беше впечатлена от находчивостта на замисъла им и едва сдържа усмивката си.
Джона продължи:
– Сигурен съм, че вие имате копие, но доколкото знам, ако тя е унищожила оригинала, копията са безполезни. Нали така?
Мати кимна и отбеляза мислено очевидния факт, че Джона явно беше платил за спешни правни съвети. Но защо ще плаща на адвокат за съвет, а не за ново завещание? Защото Франсин нямаше да се съгласи на ново.
– Откъде знаете, че е унищожила завещанието? – попита Мати.
– Каза ни миналата седмица – отговори Юна Фей.
– И на мен ми каза – обади се Ирма. – Каза, че го е изгорила в камината.
– Търсихме навсякъде и не го намерихме – допълни Делос.
Всичко беше добре отрепетирано и докато петимата бяха единни, историята им щеше да мине. Лони попита като по даден знак:
– Ако няма завещание, ще разделим земята на пет равни дяла, нали така?
– Вероятно – отговори Мати. – Не съм сигурна каква позиция ще заеме “Маунтин Тръст”.
– Кажете на “Маунтин Тръст” да изчезва – изръмжа Джона, – чувате ли ме? Нищо не знаеха за земята ни, докато вие не ги намесихте. Това си е нашата семейна земя, открай време е така.
Четиримата му братя и сестри кимнаха ентусиазирано.
За част от секундата Саманта премина в другия отбор. Ако Франсин наистина беше унищожила завещанието или ако тези петимата лъжеха, но това нямаше как да бъде доказано, най-добре да им дадат проклетите осемдесет акра и точка. Последното, което искаше, беше оспорване на завещание между семейство Кръмп и “Маунтин Тръст”, на което тя да бъде главният свидетел и да я обстрелват и от двете страни. Не искаше никога повече да вижда тези хора.
Анет и Мати също. Те смениха тактиката и Мати каза:
– Вижте, ние като адвокати няма да се опитваме да легализираме завещанието – това не е наша работа. Сериозно се съмнявам, че “Маунтин Тръст” ще иска да се забърка в продължителни съдебни битки. Правните такси ще бъдат по-големи от стойността на земята. След като няма завещание, няма, и точка. Трябва само да намерите адвокат, който да открие процедурата по наследството и да определи изпълнител.
– Вие занимавате ли се с това?
Трите адвокатки се отдръпнаха ужасени при мисълта, че може да представляват тези хора. Анет успя да проговори първа:
– О, не, ние не можем, защото сме изготвили завещанието.
– Но това е доста рутинна процедура – побърза да добави Мати. – Почти всеки адвокат на главната улица може да я свърши.
Юна Фей се усмихна.
– Е, благодаря.
– И делим на пет, нали? – попита Лони.
– Такъв е законът, но трябва да попитате адвоката си – отговори Мати.
Очите на Лони шареха и той вече оглеждаше стаята. Братята и сестрите щяха да се скарат още преди да си тръгнат от Брейди. А отвън чакаха още роднини, готови да се нахвърлят на парите.
Заминаха си мирно и кротко и когато вратата се затвори зад гърба и на последния, на трите адвокатки им идеше да празнуват. Заключиха вратата, събуха си обувките и подредиха масата в заседателната зала за следобедно пиене на вино и много смях. Анет се опита да опише какво бе станало, когато първият от тях бе пристигнал у дома – как е тършувал из цялата къща, за да намери проклетото завещание. После вторият, и третият. Майка им още е лежала на мраморната маса в погребалното бюро, а те са местели мебели и отваряли чекмеджета, за да търсят документа. Ако го бяха намерили, със сигурност го бяха изгорили.