Нито една от трите не вярваше, че Франсин наистина е унищожила завещанието.
И се оказаха прави. Оригиналът пристигна по пощата на следващия ден, придружен с бележка от Франсин, която молеше Саманта да го пази.
В крайна сметка семейство Кръмп щяха да се върнат.
30
За трета поредна година Карън Коуфър прекарваше Коледа заедно е дъщеря си в Ню Йорк. Имаше близка приятелка от колежа, чийто трети съпруг беше застаряващ индустриалец, сега вече и е деменция, и го бяха настанили в луксозен старчески дом в Грейт Нек. Огромният им апартамент на Пето Авеню гледаше към Сентрал Парк и на практика стоеше празен. Карън получаваше собствена спалня и баня за една седмица и я обслужваха като царица. Саманта също получи предложение, но вместо това предпочете да остане е Блайд в апартамента им в “СоХо”. Договорът за наем изтичаше на трийсет и първи декември и тя трябваше да си събере вещите и да уреди съхранението на мебелите. Блайд, която все още работеше в четвъртата най-голяма правна кантора в света, щеше да се пренесе при две свои приятелки в Делси.
След три месеца в Брейди Саманта се чувстваше прекрасно в Ню Йорк. Пазарува заедно с майка си в центъра. Бори се е тълпите и се наслаждаваше на буйната енергия. Късно следобед пи е приятели по всички подходящи модерни барове и макар обстановката да ѝ беше приятна, разговорите я отегчиха. Кариерата, недвижимите имоти и Голямата рецесия. Карън купи два билета за някакъв мюзикъл на Бродуей – нищо особено, сензация, предназначена за туристите. Тръгнаха си в антракта и си намериха маса в “Орсо”. Саманта отиде на брънч в “Балтазар” със своя стара приятелка от “Джорджтаун”. Приятелката ѝ за малко не изквича от радост, когато видяха известен телевизионен актьор, за когото Саманта дори не беше чувала. Направи си дълга разходка сама из Южен Манхатън. Коледната вечеря в апартамента на Пето Авеню беше същинско пиршество. Присъстваха много непознати, но след доста изпито вино разговорите се поосвободиха и изпитанието се превърна в забавление. Саманта спа в стая за гости, по-голяма от собствения ѝ апартамент, и се събуди с махмурлук. Прислужница с униформа ѝ донесе кафе, портокалов сок и ибупрофен. Обядва с Хенри, който я беше гонил дълго за това, и осъзна, че вече нямат нищо общо. Той допускаше, че тя скоро ще се върне в града, и настояваше да подновят връзката си. Тя се помъчи да му обясни, че не е сигурна кога ще си дойде. Нямаше работа, нямаше жилище. Бъдещето ѝ беше несигурно, неговото също. Той се беше отказал от актьорската професия и възнамеряваше да навлезе във вълнуващия свят на хедж фондовете. Странен избор точно сега, помисли си Саманта. Нали точно те губят пари и се опитват да избегнат обвинителните актове? Хенри беше завършил арабска филология в “Корнел”. Луташе се без посока и тя нямаше да пропилее и минута повече с него.
Два дни след Коледа Саманта беше в едно кафене в “СоХо”, когато телефонът избръмча. Отначало не разпозна звука дълбоко в чантата си, после осъзна, че е апаратът, който ѝ беше дал Джеф. Намери го точно навреме и вдигна.
– Честит празник – каза той. – Къде си?
– Честит и на теб. В Ню Йорк съм. Ти къде си?
– И аз съм тук. Искам да те видя. Имаш ли време за кафе?
За миг си помисли, че той се шегува. Не можеше да си представи Джеф Грей по улиците на Манхатън. Но защо пък не? Градът привличаше всякакви хора отвсякъде.
– Добре. Всъщност и в момента пия кафе. Сама.
– Къде?
Докато го чакаше, Саманта се забавляваше със собствените си мисли. Първоначално се изненада, но в следващия миг вече го желаеше страстно. Как можеше да го заведе в апартамента си и да избегне Блайд? Не че на Блайд ѝ пукаше, но не ѝ се отговаряше на много въпроси. Къде ли беше отседнал той? В някой хубав хотел – това щеше да свърши работа. Сам ли беше? Или делеше стаята с приятел?
Спокойно, момиче, нареди си тя. Джеф влезе двайсет минути по-късно и двамата се целунаха по устните. Докато чакаха двойното си еспресо, тя го попита очевидното:
– Какво търсиш тук?
– И преди съм идвал – отговори той. – Напоследък доста пътувам и исках да те изненадам.
– Щях да се зарадвам и на обаждане.
Избелели джинси, черна фланелка, вълнено спортно сако, велурени ботуши, тридневна брада, леко разрошена коса. Определено не беше от клонингите на Уолстрийт, но в “СоХо” никой нямаше да го заподозре, че е от затънтената провинция на Апалачите. Пък и на кого му пукаше? Всъщност Джеф много повече от Хенри приличаше на безработен актьор.