– Исках да те изненадам.
– Добре. Изненадана съм. Как дойде?
– С частен самолет. Дълга история.
– Толкова са ми омръзнали дългите истории. Къде си отседнал?
– В “Хилтън”, в центъра. Сам. А ти къде си отседнала?
– В апартамента си, поне за още няколко дни. После договорът за наем изтича.
Баристата съобщи, че кафето им е готово, и Джеф отиде да донесе двете чаши. Той изсипа пакетче захар и разбърка бавно. Тя пропусна захарта. Двамата се притиснаха по-близо един до друг, когато заведението се понапълни.
– Е, да се върнем на частния самолет. Нямали да обясниш по-подробно?
– Тук съм по две причини. Първо, защото искам да те видя и може би да прекараме малко време заедно. Да се поразходим из града и после да си намерим някъде запалена камина. Ако не, просто удобно топло легло. Това бих искал аз, но ще разбера, ако си прекалено заета. Не искам да се натрапвам в личното ти време.
– Забрави за камината.
– Ясно. На разположение съм от този момент.
– Сигурна съм, че ще намерим време. А другата причина?
– Частният самолет е собственост на съдебен адвокат на име Джарет Ландън от Луивил. Сигурно вече си чувала за него.
– Откъде ще познавам адвокат от Луивил?
– Добре де, те с Донован бяха много близки. Всъщност Джарет беше на погребението. Висок, на около шейсет, с дълга прошарена коса и брада. Донован го смяташе за свой ментор, дори за свой герой. Неговата фирма е една от трите, които дадоха под съд “Крол Майнинг” по делото за долината Хамър. И тях са ги обискирали същия ден, когато обискираха нашата кантора. Излишно е да ти казвам, че човек като Ландън не си пада по гестаповските похвати и сега бълва огън и жупел. Огромно его, типично за такива хора.
– Като баща ми – кимна Саманта.
– Да, разбира се. Както и да е, Ландън твърди, че се е запознал с баща ти на някакво адвокатско събиране. Джарет има ново гадже, пълна тъпачка, но тя искала да разгледа града. И аз тръгнах с тях.
– Много удобно.
– Освен това иска да се срещне с теб, да те поздрави и да поговорите за документите.
– За кои документи? Хайде, Джеф, вече и бездруго съм нагазила твърде дълбоко. Накъде вървят нещата?
– Трябва да ми помогнеш, Саманта. Брат ми го няма и аз имам нужда да говоря с човек, който познава закона и може да ме посъветва.
Гръбнакът ѝ се скова и тя се отдръпна. Изгледа го гневно, идеше ѝ да му се развика. Вместо това се озърна, преглътна мъчително и каза:
– Нарочно ме въвличаш в нещо, което може да ми донесе сериозни неприятности. ФБР се е заело със случая, а ти искаш да се намеся и аз. Ти си точно толкова безразсъден, колкото и брат ти, и изобщо не те интересува какво ще стане с мен. Откъде изобщо знаеш, че ще се върна в Брейди? В момента се чувствам в пълна безопасност. Тук е домът ми, тук ми е мястото.
Дългото му тяло сякаш се посмали и брадичката му увисна. Изглеждаше объркан и безпомощен.
– Загрижен съм за теб, Саманта, и за това какво ще ти се случи. Просто в момента се нуждая от помощ.
– Джеф, преди няколко седмици прекарахме чудесно в планината Грей. Много мислих за това, но не разбирам защо ме заведе в онази пещера, или както там се казва, и защо ми показа документите. В онзи…
– Никой никога няма да узнае.
– В онзи момент аз станах нещо като съучастник. Документите са ценни, доказват вина и така нататък, но това не променя факта, че са откраднати.
– Някой трябва да знае къде са, ако ми се случи нещо.
– Вик да се заеме.
– Вече ти казах. Вик го няма, отдръпна се. Приятелката му е бременна и той е друг човек. Не иска да рискува. Дори не си вдига телефона.
– Умен мъж.
Еспресото им изстиваше. Джеф забеляза своето и отпи глътка. Саманта не му обръщаше внимание, вместо това оглеждаше тълпата. Накрая Джеф каза:
– Искаш ли да излезем навън?
Намериха си пейка в Уошингтън Скуеър Парк. Всички други бяха празни, защото духаше вятър и беше студено.
– Какво знае за мен този Ландън? – попита Саманта.
– Знае, че ти водиш делото “Райзър”, поне в частта, свързана с пневмокониозата. Знае, че ти си открила измамата и потулването на фактите от страна на адвокатите на “Лоунрок Коул”. И е много впечатлен. Знае, че аз ти вярвам и че Донован също ти имаше доверие. Знае и че Донован ти е казал за документите.
– Знае ли, че съм ги виждала?
– Не. Казах ти, Саманта, никой никога няма да узнае. Сбърках, че те заведох там.
– Благодаря ти.
– Нека поне да се срещнем с него и да видим какво ще каже. Моля те. Какво лошо има?