– Не знам.
– Напротив, знаеш, няма нищо нередно в това да се срещнеш с Джарет Ландън. Ще бъде напълно поверителна среща, освен това той е интересен мъж.
– Кога иска да се видим?
– Ще му се обадя. Замръзвам. Наблизо ли живееш?
– Недалече, но в апартамента цари пълен хаос. Събираме си багажа.
– Пет пари не давам.
Два часа по-късно Саманта влезе във фоайето на хотел “Пенинсюла” на Петдесет и пета улица. Тръгна по стълбите от лявата си страна, изкачи един етаж и видя Джеф на бара, както се очакваше. Без нито една дум той ѝ подаде листче, на което пишеше “Стая 1926”. Проследи я с поглед как се обръща и потегля, после застана до стълбите, за да провери дали някой я е забеля-, зал. Саманта се качи с асансьора до деветнайсетия етаж и натисна звънеца на една стая. След броени секунди вратата ѝ отвори висок мъж с твърде дълга прошарена коса.
– Здравейте, госпожице Коуфър, за мен е чест. Аз съм Джарет Ландън.
Стая номер 1926 се оказа голям апартамент с хол в единия край. Нямаше и следа от приятелката му. Минути след пристигането на Саманта на вратата позвъни Джеф, Седнаха в хола и размениха обичайните любезности, Ландън предложи питие, но всички отказаха. Той спомена работата ѝ по случая “Райзър” и възторжено заяви, че е блестяща. Двамата с Донован я обсъждали надълго и нашироко. Ландън и партньорите му още се колебаели дали да се включат заедно с Донован, когато той ги изпреварил и завел проклетото дело.
– Твърде преждевременно – отбеляза Ландън. – Но Донован си беше такъв.
Той, Ландън, все още обмислял дали да участва. Не всеки ден ти се удава възможност да спипаш голяма фирма като “Каспър Слейт” в измама, нали така? Делото щяло да бъде много интересно за съдебните заседатели и прочие, и прочие. Той продължи да описва красотата на процеса, като че ли Саманта никога не се беше замисляла по въпроса. И преди го беше чувала – от Донован и от баща си. А сега за “Крол Майнинг”. След като Донован вече го нямало, Ландън бил водещ адвокат на ищците. Съдебното дело било заведено на двайсет и девети октомври. “Крол” получили допълнително време да реагират. В началото на януари Ландън и екипът му очаквали “Крол” да подадат сериозно искане за прекратяване на делото и битката щяла да се разрази с пълна сила. Скоро, много скоро щели да имат нужда от документите.
– Какво знаете за тях? – попита Саманта.
Ландън въздъхна шумно, сякаш въпросът беше толкова сложен, че той не знаеше откъде да започне, после се изправи и се приближи до минибара.
– Някой иска ли бира?
Джеф и Саманта отново отказаха. Той си отвори една “Хайнекен” и се приближи до прозореца. Отпи дълга глътка и каза:
– Преди около година се срещнахме за пръв път в Чарлстън, в кантората на Горди Мейс, колега от нашата група. Донован ни събра всички, за да ни привлече за делото. Твърдеше, че притежава някакви документи и че не се е сдобил с тях по обичайния начин. Не го попитахме и той не ни обясни. Каза, че има повече от двайсет хиляди страници силно уличаващи материали. “Крол Майнинг” знаели за замърсяването, знаели за теча от утаителя в подпочвените води и надолу към долината, знаели, че хората продължават да пият водата, знаели, че се разболяват и умират, знаели, че трябва да изчистят мястото, но също така знаели, че ще им бъде много по-евтино да прецакат хората и да задържат парите. Не носеше нищо, но си беше приготвил подробни бележки, които унищожи след срещата. Описа около двайсетина документа, най-опасните, и честно казано, направо ни отвя главите. Бяхме стреснати. Възмутени. Веднага се включихме и обединихме сили за съдебното дело. Донован много внимаваше да не споменава, че документите са откраднати, и не ни даваше достъп до тях. Ако ни ги беше предоставил, всички ние най-вероятно щяхме да бъдем арестувани този месец от ФБР.
– В такъв случай как, ако се доберете до тях сега, ще избегнете ареста? – попита Саманта.
– Това е големият въпрос. Водим неофициални разговори с един от правните секретари на съдията по процеса – задкулисни маневри, които са твърде необичайни и много деликатни. Смятаме, че ще успеем да вземем документите, незабавно да ги предадем на съда и съдията да ги заключи някъде. След това ще го помолим да притисне прокурора да не започва наказателно разследване, преди да бъде разкрито съдържанието на документите. Нека си го кажем направо, човекът, откраднал документите, е мъртъв. Консултирахме се с експерти по наказателни дела и те са единодушни, че опасността за нас ще бъде минимална. Склонни сме да поемем този риск. По-страшното е да не се случи нещо с документите, преди да стигнат до съда. “Крол Майнинг” ще направят всичко по силите си да ги унищожат, а в момента ФБР е на тяхна страна. Навън е опасно.