Още една хапка сирене, още една глътка порто. Той чакаше. Преброи на пръсти и каза:
– Това са само девет причини и аз ги контрирах блестящо до една.
– Добре, десетата. Не съм сигурна, че ще успея да свърша много работа, ако ти се навърташ наоколо.
– Добър довод. Искаш да не припарвам до теб ли?
– Не съм казала това. Погледни ме, Джеф. Не си търся романтична връзка. И точка. Можем да се забавляваме колкото си искаме, но само толкова. Ако нещата станат сериозни, ще си имаме проблеми.
Той се ухили многозначително.
– Дай да видим дали съм те разбрал. Нямаш нищо против всякакви сексуални забавления, но без никакъв намек за обвързване. Боже! Трудна работа! Споразумяхме се. Ти печелиш, Саманта. Виж, аз съм на трийсет и две години и ми харесва да съм ерген. Разбери, че като малки с Донован сериозно страдахме. Родителите ни бяха нещастни и не можеха да се понасят. Това беше война, а ние бяхме невинните жертви. За нас “брак” е мръсна дума. Затова се разделиха Донован и Джуди.
– Анет ми каза, че той доста е кръшкал.
– Тя би трябвало да знае.
– Подозирах го. Дълго ли е продължило?
– Кой да ти каже? Освен това той не споделяше всичко. Донован беше много потаен. С теб опитвал ли е?
– He.
– А ако беше?
– Признавам, щеше да ми е трудно да откажа.
– Много малко жени отказваха на Донован. Във всеки случай, не и Анет.
– Мати знае ли?
Той отпи нова глътка порто и огледа помещението.
– Съмнявам се. Не пропуска много събития в Брейди, но допускам, че Донован и Анет са били дискретни. Ако Мати беше узнала, щяха да възникнат усложнения. Тя боготвори Джуди и се отнася към Хейли като към своя внучка.
Сервитьорът спря до масата им и Саманта помоли за сметката. Джеф предложи да плати вечерята, но тя настоя да го почерпи.
– Ти ще ме заведеш на вечеря в Брейди– каза тя. – А аз ще платя в Ню Йорк.
– Сделката си я бива.
Бяха изяли сиренето, портото също свършваше. Двамата седяха и се вслушваха в разговорите наоколо, някои на чужди езици. Джеф се усмихна и каза:
– Брейди изглежда много далече, нали?
– Несъмнено. Друг свят, който със сигурност не е моят. Изредих ти десет причини, Джеф, и съм сигурна, че мога да се сетя за още толкова. Няма да остана там дълго, затова те моля да разбереш.
– Разбирам, Саманта, и не те виня.
31
Джеф започна новата година с гръм и трясък – арестуваха го на летището в Чарлстън, Западна Вирджиния. Към единайсет сутринта в първата събота от новата година, докато обикалял сектора, пазач забелязал мъж, който се опитвал да се скрие в сянката на един “Бийч Бонанза”, близо до няколко други малки самолета. Пазачът извадил оръжието си и заповядал на мъжа, тоест на Джеф, да се отдалечи от самолета. Повикали полиция. Сложили на Джеф белезници и го откарали в ареста. Той се обади на Саманта в шест часа на следващата сутрин, но само за да я осведоми. Не очакваше да ходи да го спасява, защото си имаше приятели адвокати в Чарлстън. Тя му зададе очевидния въпрос:
– Какво правиш на летището в неделя през нощта?
– Разследвах – отговори той.
Отзад се чуваше как някой крещи.
Тя поклати глава. Безразсъдството му граничеше с глупост.
– Добре, какво мога аз да направя?
– Нищо. Просто незаконно влизане. Ще ме пуснат след няколко часа. Ще ти звънна.
Саманта побърза да отиде в Службата и направи кафе още преди седем сутринта. Нямаше много време да се тревожи за Джеф и за последното му приключение. Прегледа бележките си, подреди някакви документи, наля си чаша кафе за из път и в седем и половина тръгна за Колтън. По пътя репетираше аргументите си пред съдията и адвоката на “Топ Маркет Солушънс”.
Влезе в сградата на съда на окръг Хопър. Отминало беше времето, когато Мати или Анет бяха с нея. Сега беше сама, поне по делото “Букър”. Памела я посрещна в коридора и отново ѝ благодари. Влязоха в съдебната зала и се настаниха на същата маса, на която Донован беше седял с Лайза Тейт преди три месеца. На същото място, където двамата са се държали за ръце, когато съдебните заседатели са се върнали да съобщят справедливата присъда. Саманта не можеше да не обърне внимание на факта, че най-вероятно лично щеше да участва в обжалването на същата тази присъда. Но не днес. Днес нямаше да се борят за сума, която дори бегло се доближава до три милиона. Най-вероятно щяха да са пет хиляди долара. По скалата на напрежението, обзело Саманта, все едно бяха милиони.
Съдията призова за ред и покани Саманта да започне. Тя пое дълбоко въздух, огледа се наоколо, видя, че няма зрители, напомни си, че е лесно дело за нищожна сума, и заговори. След няколко думи призова Памела на свидетелското място. Памела разказа историята, свързана със старата кредитна карта, удостовери автентичността на решението за развода си, обясни какво е да ти запорират чека за заплатата и да те уволнят и описа прекрасно как е живяла с двете си деца в колата. Саманта извади заверени копия от решението за развода, заповедта за запор и препис от счетоводните книги на фабриката за осветителни тела. След около час на свидетелското място Памела се върна да седне при адвокатката си.