“Топ Маркет Солушънс” имаха слаба защита и още по-слаб адвокат. Казваше се Киплинг, беше някакъв незначителен служител в адвокатска фирма само с двама партньори от Абингдън и беше пределно ясно, че пет пари не дава за фактите или за клиента си. Не спираше да дърдори как “Топ Маркет” били измамени от компанията, издала кредитната карта, и че собственото им поведение било добросъвестно. Клиентът му нямал представа, че заповедта, която се опитвал да изпълни, е изтекла.
Съдията не беше склонен да търпи Киплинг и дърдоренето му.
– Отхвърлям иска ви за прекратяване на делото, господин Киплинг. А сега да си поговорим извън протокола. – Стенографката си отдъхна и се пресегна към чашата с кафето си. Съдията каза: – Искам този въпрос да се разреши незабавно. Господин Киплинг, ясно е, че клиентът ви е допуснал грешка и е създал огромни неудобства за госпожа Букър. Може след около месец да имате пълен съдебен процес тук, пред мен, без съдебни заседатели, но това би било загуба на време, тъй като вече съм взел решение по случая. Уверявам ви, че на клиента ви ще му излезе по-евтино, ако реши незабавно да се споразумее.
– Ами добре, господин съдия – побърза да изломоти Киплинг.
Крайно необичайно беше съдия да е толкова директен по отношение на бъдеща присъда.
– Ето какво е справедливо според мен – заяви съдията. С други думи: ето каква ще е присъдата ми. – Клиентът ви незаконно е запорирал частично заплатата на госпожа Букър, общо единайсет пъти, за сумата от хиляда и триста долара. Поради което тя е била изгонена от караваната си. Клиентът ви е пряко отговорен за нейното уволнение, въпреки че, доколкото разбирам, е успяла да си върне работата. Независимо от това тя е преживяла трудни времена, оказала се е без дом и е живяла в колата си заедно със своите две деца. И всичко това заради клиента ви. Госпожа Букър има право на обезщетение. Завеждайки делото, тя е поискала пет хиляди долара, но на мен сумата ми се струва ниска. Ако трябваше да взема решение по делото днес, щях да присъдя хиляда и триста долара, удържани от заплати, и още десет хиляди долара за щети. Ако се наложи да вземам решение по случая следващия месец, ви уверявам, че това ще ви се стори страшно изгодно предложение. Какво ще кажете, господин Киплинг?
Киплинг се беше привел към клиента си, представител на “Топ Маркет” – дребен мъж с румено лице и евтин, изопнат по тялото му костюм. Беше бесен и плувнал в пот, но прекрасно съзнаваше какво се случва. Очевидно беше, че адвокатът и клиентът си нямаха доверие един на друг. Накрая Киплинг попита:
– Може ли да ни дадете пет минути, господин съдия?
– Разбира се, но само пет.
Двамата изхвърчаха от залата. Памела се наведе и прошепна:
– Не мога да повярвам.
Саманта кимна самодоволно, като че ли за нея това бе поредният обикновен ден в съда. Престори се на заинтригувана от някакъв документ, зае се намръщено да подчертава страшно важни думи, а всъщност ѝ се искаше да се провикне: “И аз не мога да повярвам. Това е първият ми процес!”.
Разбира се, не беше точно процес, а по-скоро изслушване. Но въпреки това беше първото ѝ дело в съда и беше адски вълнуващо да го спечели така, с гръм и трясък.
Вратата се отвори и двамата се върнаха на масата си. Киплинг погледна съдията и каза:
– Ваша чест, изглежда, че… ами клиентът ми е допуснал някои грешки и искрено съжалява за причинените неприятности. Предложеното от вас споразумение е справедливо и ние го приемаме.
Саманта се понесе предоволна към Брейди. Замисли се за Донован и за Джеф след решението на журито по делото “Тейт”, как са летели обратно към града с присъда за три милиона долара в джоба. Надали са били по-развълнувани и щастливи от Саманта в този момент. Тя и колегите ѝ бяха спасили семейство Букър от съдбата на бездомници и дори от глад и им бяха помогнали да се върнат към нормалния си живот. Решително се бяха борили за справедливостта и я бяха извоювали. Лошите бяха напълно разгромени.
За пръв път се чувстваше толкова полезна като адвокат. И за пръв път се чувстваше толкова необходима като човек.