Обядът в понеделник беше празненство по повод съкрушителната победа на Саманта в първото ѝ съдебно дело. Анет я посъветва да се наслади на мига, защото в тяхната работа победите са рядкост. Мати я предупреди да не бърза да празнува, защото още не са получили чека. След като обсъдиха делото “Букър”, разговорът се прехвърли към други въпроси. Мати им съобщи, че Джеф е излязъл от ареста в Чарлстън.
– Гаранция ли е платил, или е избягал? – попита Саманта.
Известен местен адвокат, приятел на Донован, уредил освобождаването му. Не, не казал нищо повече за простъпката, в която бил обвинен.
Сутринта Анет беше получила неофициално обаждане от служителка в съда, която я осведомила за вероятността някакъв неназован адвокат да подаде от името на семейство Кръмп искане за легализиране на предишното завещание на Франсин Кръмп, подписано пет години по-рано. Вероятно онова, което тя беше показала на Саманта. Семейството твърдеше, че именно то е валидно, защото Франсин е унищожила последното, изготвено безплатно от Службата за правна помощ. Очертаваше се бъркотия, в която никой от седналите около масата не изгаряше от желание да се впусне. Пет пари не даваха – нека семейство Кръмп да си получат земята и да я продадат на въгледобивната компания. Мати обаче обясни, че като адвокати те са служители на съда и поради това са задължени да предотвратят измамата, ако това е във възможностите им. Оригиналното завещание им беше изпратено по пощата от неизвестно лице, след като Франсин беше получила удар. Явно тя не го беше унищожила, всъщност го беше скрила от децата си и искаше Службата да ѝ го пази и да го легализира. Дали да извадят завещанието и да започнат битка, която ще продължи няколко години? Или да почакат и да видят какво ще искат семейство Кръмп? Най-вероятно щяха да продължат да лъжат, че Франсин е унищожила завещанието. Ако излъжеха под клетва и след това бъдеха разобличени, щеше да има сериозни последици за тях. Сигурно щяха да попаднат в капан, който Службата можеше да избегне, ако извадеше завещанието сега.
Интересен казус, класически изпитен въпрос към студент по право, целящ да го подлуди. Решиха да изчакат още една седмица, макар че и трите адвокатки, а също Барб и Клодел съзнаваха, че завещанието трябва да излезе на бял свят и семейството следва да бъде предупредено.
Очакваше се следобед да завали обилен сняг, затова обсъдиха евентуалните непредвидени случаи. Мати, Анет и Саманта и бездруго идваха на работа пеша, така че Службата щеше да остане отворена. Клодел беше бременна в осмия месец, затова от нея не се очакваше да идва. Барб живееше извън града и пътят до дома ѝ рядко се почистваше.
В три следобед вече валеше силен сняг. Саманта седеше на бюрото си и гледаше унесено през прозореца, когато предплатеният телефон иззвъня в чантата ѝ. Джеф ѝ съобщи, че все още е в района на Чарлстън.
– Как беше в ареста? – попита тя.
– Внимавай какво говориш – предупреди я той.
– Да, забравих.
Тя стана и излезе на предната веранда.
Джеф ѝ разказа, че е влязъл на рампата за общите полети през отключена врата в телената ограда на летището. Малкият терминал бил отворен, но там имало само една служителка. Момичето седяло на бюрото си и разглеждало жълти списания. Той наблюдавал района от тъмното около половин час и не забелязал никакво движение. Имало няколко полета, но не и с малки самолети. На рампата били привързани общо тринайсет машини, в това число четири “Скайхок”. Два били отключени и Джеф се качил в единия и поседял вътре десетина минути.
С други думи, на практика нямало никаква охрана. Можел да бърника във всеки самолет. После забелязал пазач и решил да си издейства арест. Щяло да бъде просто незаконно влизане, дребно провинение. Напомни, че са му били отправяни и по-тежки обвинения. Пазачът бил симпатичен и Джеф пуснал в ход чара си. Казал, че е пилот и че винаги е мечтал да има “Бийч Бонанза” – искал само да разгледа самолетчето отблизо. Съвсем невинно. Пазачът му повярвал и се отнесъл с разбиране, но трябвало да си свърши работата.
Арестът не го плашел – адвокатът щял да се оправи.
Докато си бъбрел с пазача, попитал за други охранители, които работят там, за служители на рампата, които може и да не са на смяна в момента. Научил името на човек, който напуснал точно преди Коледа, и в момента го издирвал.
Саманта затвори очи и го предупреди да внимава. Знаеше обаче, че до края на живота си Джеф ще се опитва да намери човека, убил брат му.
Вълнението от победата се поуталожи два дни по-късно, когато Саманта придружи Мати на изслушване във връзка със случай на пневмокониоза във федералния съд в Чарлстън. Миньорът Уоли Лондри беше на петдесет и осем години и не беше работил от седем години. Носеше кислороден апарат и беше в инвалидна количка. Преди четиринайсет години беше подал молба за парични помощи поради заболяване от пневмокониоза въз основа на лекарски доклад, че страда от усложнена форма на болестта. Областният директор на Службата по труда и социалната политика беше определил сумата. Работодателят му “Брейли Рисорсиз” беше обжалвал пред съда. Предложили на господин Лондри да си намери адвокат. В крайна сметка Мати се беше съгласила да го представлява. Бяха успели да се наложат пред съда, а “Брейли” обжалваха пред Комисията за преразглеждане на паричните помощи във Вашингтон. Делото се подмяташе напред-назад вече пет години, преди от комисията да излязат с окончателно решение в полза на Лондри.