Той се приближи още една крачка, вдигна пръст пред лицето ѝ и каза:
– Ще съдим клиента ви за клевета, ясно ли е?
Мати се пресегна и внимателно избута ръката му.
– Достатъчно, Трент, върни се на мястото си.
Той се отпусна и отново се усмихна престорено. Гневният поглед остана и Трент заяви, макар и по-тихо:
– Клиентът ви ни постави в крайно неловко положение, госпожице Коуфър. Делото е прекратено, но последиците остават. Фирмата ни ще впрегне всички сили във връзка с неговия иск.
– Нима не постъпвате така с всички! – сряза го Мати. – По дяволите, това дело е в съда вече четиринайсет години, а вие продължавате да се борите със зъби и нокти.
– Така правим ние, Мати. Така правим – заяви той гордо, оттегли се и се върна при фен клуба си.
– Поеми си въздух – каза Мати, докато двете със Саманта сядаха.
– Не мога да повярвам – призна Саманта. – Заплашиха ме в съдебната зала.
– О, още нищо не си видяла. Ще те заплашват в съда, извън съда, по коридорите, по телефона, по имейл, факс и какво ли не. Няма значение. Те са негодници и грубияни, точно като клиентите си, само че в повечето случаи им се разминава.
– Кой е той?
– Едно от най-талантливите им остриета. Старши партньор, един от шестимата в техния отдел по професионални заболявания. Имат около стотина младши адвокати, десетина правни асистенти и целия помощен екип, от който се нуждаят. Представяш ли си как Уоли Лондри седи тук без адвокат?
– Не.
Тази гледка се стори на Саманта определено невероятна. И изобщо не беше законна.
– Е, постоянно се случва.
За част от секундата Саманта закопня за силата и сигурността в “Скъли и Пършинг”, които бяха четири пъти по-големи от “Каспър Слейт” и много по-богати. В предишната ѝ фирма никой не заплашваше ищците, всъщност най-често тях самите ги смятаха за негодници. Разразеше ли се битка, винаги можеха да изпратят още една глутница вълци, за да спасят клиентите си.
Трент Филър никога не би влязъл в такъв спор с адвокати от друга голяма фирма. Беше се държал така самодоволно, защото на масата имаше само две жени, зле платени, които представляваха безплатно един умиращ миньор. Адвокатът си въобразяваше, че може да надува перки, колкото си иска. Арогантността му беше смайваща – фирмата му беше виновна за измама и Саманта ги беше пипнала на местопрестъплението, а Донован ги беше разобличил, когато беше завел делото “Райзър”. Сега обаче то беше прекратено, а Филър и фирмата му не даваха пет пари за незаконните си действия. Разбира се, че не – тревожеха се единствено за опетнената си репутация.
Филър не би се осмелил да се приближи и да създава неприятности, ако Донован беше там. Всъщност нито един от хубавците на съседната маса не би рискувал да получи юмрук във физиономията си в отговор на изпусната дума или нехайна заплаха.
Саманта и Мати обаче бяха жени и момчетата смятаха, че лесно могат да ги сплашат, понеже са физически уязвими. Бореха се в едно обречено дело, и то без пари, поради което очевидно стояха по-ниско от тях.
Саманта кипеше вътрешно, докато Мати разлистваше документите си. Съдията зае мястото си и призова за ред. Саманта огледа съдебната зала и отново улови вперения в нея поглед на Филър. Той ѝ се усмихна, сякаш искаше да ѝ каже: “Това е моя територия, не ти е тук мястото”.
32
Имейлът гласеше:
Скъпа Саманта, Много ми беше приятна кратката ни среща в Ню Йорк и очаквам с нетърпение отново да поговорим. Вчера, 6 януари, “Крол Майнинг” подаде във федералния съд в Чарлстън иск за прекратяване на делото за долината Хамър. Това можеше да се очаква, както можеха да се очакват и дължината и настойчивостта на документа.
Изглежда,,Крол Майнинг” са ужасени от делото и искат да се отърват от него. За трийсет и пет години не съм виждал искане с толкова рязък тон. Трудно ще е да му се противопоставим, тъй като тепърва трябва да набавяме липсващите доказателства. Възможно ли е да се срещнем скоро? Няма и никакви признаци за помощ от Вашингтон.
Твой приятел, Джарет Ландън
От една страна, Саманта се надяваше, че Джарет Ландън ще се превърне в блед спомен. От друга страна, си мислеше за него доста често след срещата си с Трент Филър. Адвокат с репутация и с присъствие в съдебната зала не би бил подложен на такава унизителна засада Освен баща си, Донован и Ландън Саманта не познава ще друг съдебен адвокат, а нито един от тях тримата не би търпял номерата на Филър. Ако те присъстваха, Филър щеше да си остане от своята страна на съдебната зала и нямаше да си отвори устата.