Саманта обаче не изгаряше от желание да се срещне с Ландън. Той искаше тя да участва, но тя не възнамеряваше да се забърква повече. Мъглявата фраза “тепърва трябва да набавяме липсващите доказателства” показваше, че е отчаян и се нуждае от документите.
Отговори му следното:
Здравей, Джарет.
Радвам се, че си ми писал. Сигурна съм, че ще успея да намеря време за среща, само ми съобщи кога. Вашингтон е уведомен
С.К.
Вашингтон не беше уведомен, или не напълно. Във влака, след коледните празници, Саманта беше разказала на Карън част от историята и беше подчертала “насилническата” тактика, която използваше ФБР, да тормози ищците от името на “Крол Майнинг”. Но не бе споменала за скритите документи, не се бе спряла на другите драми, които в момента се развиваха в тази част на въгледобивния район.
Карън изглеждаше донякъде заинтригувана, но отбеляза, че ФБР са известни с навика си да прекаляват и да се забъркват в неприятности. От нейното високопоставено положение в Министерството на правосъдието агентите на улицата бяха друг свят. Карън не проявяваше интерес към действията им, независимо дали в Апалачите, Ню Йорк или Чикаго. Светът ѝ беше изпълнен с висши стратегии относно политиките, които трябваше да бъдат приложени по отношение на безразсъдното поведение на някои големи банки и определени фирми, отпускащи високорискови ипотеки, и така нататък, и така нататък…
Вторият важен имейл за тази сутрин беше изпратен от някой си др Дрейпър, белодробен специалист от Бъкли, избран от Министерството на труда да прегледа Бъди Райзър. Писмото му беше по същество:
Адвокат Коуфър, Прилагам доклада си. Господин Райзър страда от ПМФ – прогресивна масивна фиброза, наричана също усложнена форма на пневмокониоза. Заболяването е напреднало. Доколкото разбирам, той още работи. Честно казано, според мен не бива, въпреки че в доклада ми няма нищо, което да го посочва. На разположение съм за въпроси по имейл.
Л.К.Д.
Саманта разглеждаше доклада, когато пристигна третият имейл. Беше от Анди Грабман, но не от обичайния му адрес в “Скъли и Пършинг”.
Скъпа Саманта, Честита Нова година! Надявам се писмото ми да те заварва в добро здраве, докато се опитваш да спасиш света. Липсва ми усмихнатото ти лице и се надявам скоро пак да го видя. Ще бъда кратък и по същество. Реших да напусна “Скъли и Пършинг” в края на февруари. Не ме принуждават, нито ме изпращат в неплатен отпуск, нищо подобно. Разделяме се, запазвайки добри отношения. Истината е, че не понасям работата в данъчния отдел. Намирам я за невероятно досадна и ми липсва предишната сфера на дейност. Имам приятел, който вече доста години работи в отдела за търговски недвижими имоти в друга фирма, но сега го уволняват. Решихме да отворим своя фирма – “Спейн и Грабман” с офис във финансовия квартал. Осигурили сме си двама големи клиенти – една корейска банка и още един фонд от Кувейт, и двамата сме готови да се хвърлим на закъсали сгради по Източното крайбрежие. Както ти е известно, няма недостиг на свръхзадлъжнели фирми, пометени от рецесията. Освен това тези клиенти са на мнение, че сега моментът е много подходящ да планираме строителство, което да започне след няколко години, когато рецесията приключи. Разполагат с много пари и са готови да действат.
Както и да е, с Ник Слей и си представяме фирма с двайсетина адвокати, които да работят под наше ръководство. Възнаграждението ще е близко до това на големите, освен това не възнамеряваме да унищожаваме себе си или служителите си. Искаме да създадем хубава малка бутикова фирма, където адвокатите да работят много, но и да успяват да се забавляват. Обещавам, че никога няма да се работи повече от осемдесет часа седмично. Според нас петдесет е добра цел. Терминът “качество на живота” е шега в нашия бранш, но ние гледаме сериозно на него. Аз съм изморен, а съм едва на четирийсет и една.
Предлагам ти работа. Изабел ще се включи. Бен си е намерил нещо друго – боя се, че се е откъснал от нашата среда. Какво ще кажеш? Не те притискам, но трябва да ми отговориш до края на месеца. Излишно е да изтъквам, че в момента има много безработни адвокати.
Любимият ти шеф, Анди Саманта препрочете писмото, затвори вратата и го прочете за трети път. Анди, общо взето, беше свястно момче от Индиана, но бе прекарал твърде много време в Ню Йорк. Беше ѝ изпратил учтиво писмо, съдържащо щедро и изкусително предложение, но просто не се беше сдържал да ѝ напомни колко много адвокати се молят за работа. Тя изключи компютъра и лампата в кабинета си и се измъкна навън през задната врата, без никой да я чуе. Качи се във форда и вече беше на километър и половина извън града, когато се запита накъде е тръгнала. Нямаше значение.