Саманта слушаше мълчаливо, докато наливаше безкофеиновото кафе.
Според Брад, служителя от рампата през онази нощ, в “Кинг Еър” всъщност имало двама пътници, но единият останал на борда. Точно така – пренощувал в самолета. Докато двамата пилоти изпълнявали процедурите след полета, Брад мярнал мъжа на земята, който разговарял с пътника в самолета. Наблюдавал отдалече и чакал и наистина – пилотите затворили единствената врата на “Кинг Еър”. Когато самолетът бил подготвен за нощта, двамата отишли в терминала заедно със слезлия мъж, като че ли всичко си било съвсем наред.
Странно, но Брад и друг път бил виждал такова нещо – пилот каца късно през нощта, няма резервиран хотел или кола под наем и решава да подремне няколко часа в кабината, а на зазоряване да излети отново. Разликата била, че пилотът оповестявал намеренията си и служителите знаели какво ще прави той. Само че в случая с “Кинг Еър” единствен Брад видял какво се случва. Смяната му свършила в десет и той се прибрал у дома. Два дни по-късно бил уволнен заради отсъствия. Работата никога не му била харесвала, пък и мразел шефа си. Брат му му намерил работа във Флорида и той заминал. Никой не го бил разпитвал за събитията от онази нощ. Досега, разбира се.
– Как го намери? – попита Саманта.
– Пазачът, който ме арестува в неделя, ми даде името му. Оказа се много свестен човек. Пийнахме по няколко бири в понеделник вечерта, аз го почерпих, разбира се, и той ми разказа тази история. Брад се е върнал в Чарлстън. Снощи го открих и в друг бар гаврътнахме по няколко. Тази вечер се пречиствам, така че не ми предлагай алкохол.
– Нямам нито капчица.
– Добре.
– И каква е теорията ти?
– Теорията ми е, че този загадъчен пътник е изчакал удобен момент, отворил е вратата на самолета, изминал е трийсетината метра до чесната на Донован в тъмното и за около двайсет минути е разхлабил муфата. След това се е върнал, качил се е отново в кабината и вероятно е наблюдавал, когато Донован е пристигнал към десет и петнайсет, за да отлети. След излитането му си е събул обувките и е спал до изгрев слънце.
– Струва ми се невъзможно да го докажеш.
– Може би, но се опитвам.
– Кой е собственикът на въпросния “Кинг Еър”?
– Чартърна фирма от Йорк, Пенсилвания, която работи много с въгледобивните компании. “Кинг Еър” е товарният кон на тези райони, защото е издръжлив, носи голям товар и излита от малки писти. Въпросната фирма има четири такива самолета за чартъри. Архивът им е подробен, така че скоро ще узнаем всичко за онзи полет. Брад обещава да даде показания, но малко се тревожа за него.
– Това е невероятно, Джеф.
– Нещата са сериозни. Следователите ще въртят на шиш собствениците на самолета, пилотите, пътника или пътниците и който е наел чартъра. Напредваме, Саманта. Това е невероятен пробив.
– Браво на теб, Шерлок.
– Понякога човек трябва просто да позволи да го арестуват. да ти се намира случайно още една завивка?
– Всички са върху леглото. И аз бях там, четях.
– Да не се опитваш да ме сваляш?
– Ние вече се свалихме, Джеф. В момента стои въпросът със секса, но много съжалявам, няма да стане. Не е най-подходящото време от месеца.
– О, жалко.
– Можеше да се обадиш.
– Май да. Ами тогава просто да се гушнем, да се топлим взаимно и да спим заедно… така де, наистина да спим.
– Ами добре.
33
Саманта нямаше представа по кое време си е тръгнал. Когато се събуди, през щорите на прозорците се процеждаха ивици светлина. Беше почти шест. Неговата половина на леглото не беше топла, сякаш го нямаше от часове. Както и да е. Той се движеше в сенките, не оставяше почти никакви следи и Саманта нямаше нищо против. Джеф мъкнеше бреме, което тя никога не би успяла да проумее, така че защо да си прави труда? Тя надникна изпод завивките. Влажни облачета бележеха дирята на дъха ѝ. Навън беше студено и тя трябваше да признае, че копнее за топлината му.
Освен това копнееше за горещ душ, но и това нямаше да се случи. Преброи до десет, отметна завивките и се спусна към кафеварката. Тя завря след цяла вечност и когато Саманта най-сетне се сдоби с чаша кафе, се върна под завивките и се замисли за Ню Йорк. Смяташе да поизглади отговора си до Анди и да побърза да му го изпрати. Дали не звучеше твърде настойчиво, твърде взискателно? В крайна сметка тя беше безработна, а той ѝ предлагаше чудесна работа. Имаше ли право да го притиска за колегите и клиентите му, за Ник Спейн, за големината на новия ѝ кабинет? Дали плановете ѝ за отлагане щяха да допаднат на Анди, или щяха да го подразнят? Не беше сигурна, но Анди беше дебелокож. Ако Саманта не бранеше територията си още от самото начало, той със сигурност щеше да я прегази по-късно.