Саманта пусна бомбата за тайнствената пратка, която бяха получили в деня след погребението. Постара се господин Чатам да разбере, че нито тя, нито някой друг в Службата имат желание да се забъркват в оспорване на завещание, но за него е важно да знае, че клиентите му лъжат. Когато тя затвори, той мърмореше нещо нечленоразделно. Саманта изпрати копие от последното завещание в кантората му и излезе, за да съобщи на Мати.
– Това здравата ще ги вбеси, нали? – възкликна Мати, когато научи новината. – Само да посмеят да ни заплашат, и отивам при шерифа.
– Дали да не си вземем пистолети? – предложи Саманта.
– Още не. – Мати подхвърли някакви документи върху бюрото си. – Погледни.
Купчината беше дебела, затова Саманта седна.
– Какво е това? – попита, разлиствайки една страница.
– “Стрейхорн”, уведомление за обжалване на решението по делото “Тейт”. Миналата седмица разговарях със съдията относно така нареченото споразумение. Излишно е да ти казвам, че той не се отнесе много отзивчиво. Прецакани сме. Сега трябва да избутаме цялото обжалване и да се надяваме Върховният съд да не отмени присъдата.
– Защо ми даваш тези документи?
– Мислех, че ще те заинтригуват. Саманта, трябва ти да поемеш обжалването.
– Май го очаквах. Никога не съм се занимавала с обжалване, Мати.
– С много други неща не се беше занимавала. За всяко нещо си има първи път. Чуй ме, аз ще те съветвам, а и ти самата бързо ще установиш, че всъщност става дума предимно за много писане и проучвания. “Стрейхорн” ще бъдат първи и след деветдесет дни ще подадат подробно изложение. Ще твърдят, че по време на процеса са допуснати многобройни сериозни нарушения. Ние ще отговорим точка по точка. След шест месеца почти цялата работа ще е приключила и ще се чака обсъждане в зала.
Само че след шест месеца аз ще съм си заминала, искаше да изтъкне Саманта.
– Ще бъде страхотен опит – увери я Мати. – До края на живота си ще можеш да се хвалиш, че си се справила с обжалване пред Върховния съд на Вирджиния. Какво по-хубаво от това?
Мати се стараеше да звучи нехайно, но беше очевидно, че е разтревожена.
– Колко часа са необходими? – попита Саманта.
Пресмяташе бързо и вече си мислеше, че би могла да приключи с цялото проучване през следващите шест месеца, преди да си замине.
– Донован се кълнеше, че процесът е чист, че не е имало никакви скрити мини, които да излязат на бял свят при евентуално обжалване. Допускам, че става дума за петстотин часа от сега до явяването в зала, което ще е след около петнайсет месеца. Знам, че дотогава ти ще си заминала, затова някоя от нас ще го поеме. Сега е важната работа. Двете с Анет просто нямаме време.
Саманта се усмихна и отговори:
– Ти си шефът.
– А ти си съкровище. Благодаря, Саманта.
Анди изстреля отговора си веднага:
Скъпа мис Сам, Много съм благодарен за чудесното ти послание. Колко сме се разнежили през последните три месеца. Сигурно е заради сладките.
Ако те разбирам правилно, искаш уверения, че (1) ще бъдеш обожавана от шефовете си, (2) боготворена от колегите си, (3) ценена от клиентите си, (4) гаранции, че ще станеш партньор, което щети осигури дълъг и щастлив живот и (5) ще разполагаш с достатъчно просторен кабинет, за да си щастлива въпреки неприлично високите наеми, които хазяите в Манхатън (нашите клиенти) искат, макар че сме в рецесия.
Ще видя какво мога да направя. Прилагам биография на Ник Спейн. Любопитното е, четой има само един развод и вече петнайсет години е женен за същата жена. Както ще видиш, не е съден за изнасилване, блудство с деца и други подобни, нито пък са го обвинявали в занимания с детска порнография.
Освен това никога не е съден и за сексуален тормоз, нито за каквото и да било всъщност. (Разводът му е по взаимно съгласие.) Всъщност е страхотен човек, уверявам те. Южняк, завършил Дюлейн и “Вандербилт – и има безупречни обноски. Странно за онези краища.
До после, Анди Шпионският телефон избръмча в два и половина, докато Саманта четеше задълбочено правилата за обжалване.
– Да не би да си пред кабинета ми в снега? – попита тя и отиде в кухнята, където предполагаше, че няма бръмбари.
– Не, в Пайквил съм на среща със следователи. Снощи ми беше много приятно, спах като къпан на топло. А ти?
– И аз спах добре. Кога си тръгна сутринта?