– Няма ли начин да ги спрем, Саманта? – умолително попита Мейвис.
– Вероятно със съдебно дело. Каквото заведе Донован и все още има шанс друга фирма да го заведе отново. Не сме се отказали.
– Но ти няма да го поемеш, така ли?
– Мейвис, вече ти обясних. Аз съм от Ню Йорк. Тук съм само за няколко месеца, после си заминавам. Не мога да започна дело, което ще се точи пет години и ще се гледа във федерален съд. Вече сме го обсъждали, нали?
Нито един от двамата не отговори.
Минутите се нижеха и единственият звук беше мъчителното дишане на Бъди. Той отново се прокашля.
– Саманта, ти си единственият адвокат, който съм имал някога, единственият, който е проявил желание да ни помогне. Ако имахме адвокат преди десет години, може би положението щеше да бъде различно. Но така или иначе, не можем да върнем времето. Дойдохме тук днес, за да ти кажем едно: благодарим ти, че пое делото ми.
– И че беше толкова мила с нас – додаде Мейвис. – Всеки ден благодарим на Бог за теб и за готовността ти да ни помогнеш.
– За мен това означава повече, отколкото мога да ви опиша.
– За нас е много важно, че имаме истински адвокат, който се бори за правата ни.
И двамата се разплакаха отново.
34
За пръв път беше видяла планината Грей от въздуха. За втори път я видя от лодка и от АТВ – много по-интимно посещение две седмици и половина преди Коледа. Третото ѝ посещение беше с пикал, по-традиционно средство за придвижване по тези места. Джеф я взе от Нокс, където тя остави колата си на същия паркинг пред библиотеката. Хвърли поглед към пикапа и попита:
– Нов ли е?
Беше огромно возило, додж или нещо подобно, определено не онова, в което го беше виждала преди.
– Не, на приятел е – отговори той неопределено както винаги. Отзад имаше два червени каяка, хладилна чанта и няколко раници. – да тръгваме.
Бързо напуснаха града. Той изглеждаше напрегнат и очите му непрекъснато се стрелкаха между огледалата.
– Това отзад канута ли са? – попита Саманта.
– Не, каяци.
– Добре де. Какво прави човек с каяк?
– Никога ли не си се качвала на каяк?
– Напомням ти, че съм от града.
– Добре де, каякът се кара.
– Или пък човек предпочита да седи пред огъня с книга и чаша вино. Няма да се мокря, ясно?
– Спокойно, Сам.
– Все още предпочитам Саманта, особено от мъжа, с когото спя. “Сам” става за баща ми, никога за майка ми, на Мати ѝ се разминава. Ако някой ме нарече Сами, ще получи плесница. Знам, че е объркващо, но защо не се придържаш към Саманта?
– Както кажеш. Получавам секс без никакво обвързване, затова ще ти викам както искаш.
– Веднага минаваш на въпроса, а?
Той се засмя и пусна радиото – Фейт Хил. Отклониха се от магистралата и заподскачаха по тесен междуселски път. Тъкмо започнаха стръмно изкачване, и Джеф рязко се отклони по черен път по протежението на някакъв хребет със страховити клисури от двете страни. Саманта се постара да не гледа, но си спомни първото си преживяване с Донован, когато се бяха покатерили до върха на планината Дъблин и бяха наблюдавали мината “Инид” долу. Тогава Вик ги бе стреснал и охраната ги бе забелязала. Сякаш беше минала цяла вечност, а Донован вече беше мъртъв.