Саманта се събуди насред одеялата гола, само по чорапи, и след няколко секунди установи, че Джеф не е сред купчината. В камината пушеха въглени, защото и последните дърва бяха изгорели. Тя запали фенерче и го повика, но той не беше в хижата. Саманта погледна часовника си-4:40. Навън беше тъмно като в рог. Тя излезе на верандата, освети я с фенерчето, извика тихо и после бързо се върна на топло до огъня. Отказваше да се предаде на паниката. Той не би я оставил сама, ако е в опасност. Или пък би го направил? Саманта си обу джинси, облече риза и се опита да заспи, но беше твърде напрегната. Освен това беше уплашена и докато минутите се нижеха, се помъчи да овладее гнева си. Сама в тъмната хижа в горските дебри – не биваше да става така. Всеки звук навън можеше да е сигнал за опасност. Стана пет и отмина. Саманта едва не задряма, но се овладя. Беше си взела малка раница с четка за зъби и дрехи за смяна. А той беше донесъл три, при това доста обемисти. Саманта ги бе забелязала веднага в каросерията на пикапа още в Нокс и от време на време ги поглеждаше. Едната Джеф носеше на похода, а другите две изглеждаха пълни с нещо. Отначало ги зарязаха на дивана, а после ги оставиха до вратата. Сега ги нямаше.
Саманта свали джинсите и ризата си и ги метна на дивана, като че ли нищо не се бе случило. Когато отново се успокои и се затопли, пое няколко големи глътки въздух и прецени положението. Очевидното стана още по-очевидно. За хората, които наблюдаваха всеки ход на Джеф, днешното му посещение в планината Грей щеше да изглежда само като романтично пътешествие. Каяците бяха добър щрих, яркочервени, натоварени в багажника, така че всички да ги виждат, но без никакъв шанс действително да се намокрят. Каяците, разходката в планината, печенето на месо на верандата, гушкането до огъня – просто приятна среща с новото момиче в града. В ранните часове на утрото, когато в долината беше най-спокойно, той се беше събудил и се беше измъкнал сръчно като крадец. В момента сигурно беше някъде навътре в дебрите на планината Грей и пълнеше раниците с безценните документи на “Крол Майнинг”.
Използваше я за прикритие.
Вратата се отвори и сърцето ѝ спря. Не виждаше нищо в черния мрак, а диванът ѝ пречеше. Лежеше на дебелия матрак, покрита с одеяла, стараеше се да диша нормално и се молеше новодошлият да е Джеф. Той застина напълно неподвижно сякаш за цял час, после леко се размърда. Когато остави джинсите си на дивана, токата му тихо дрънна. Съблече се и се пъхна под завивките, като внимаваше да не я докосва и да не я разбуди.
Саманта наистина се надяваше голият мъж на сантиметри от нея да е Джеф Грей. Преструвайки се на заспала, тя се обърна и преметна ръка през гърдите му. Той се престори на изненадан и измърмори нещо. Тя измърка в отговор, доволна, че наистина познава този човек. С доста хладна за повода длан той погали дупето ѝ. Тя изломоти нещо в знак на отказ и се обърна. Той се приближи до нея и се престори, че заспива. Преди да Се унесе, Саманта реши засега да се включи в играта. Да си даде малко време да помисли и да държи под око въпросните раници.
Ловкият крадец отново се размърда, бавно се изправи и се пресегна към купчината дърва. Метна една-две цепеници в огъня, разбута го и прошепна:
– Будна ли си?
– Така мисля – отговори тя.
– Тук е адски студ. – Той застана на колене, повдигна завивките и отново се пъхна до нея. – да поспим още малко. – Притисна се в топлото ѝ тяло.
Тя измърмори нещо в отговор. Огънят започна да пращи, студът изведнъж изчезна и Саманта най-сетне успя да се унесе.
35
Прогнозата за понеделник обещаваше максимална температура тринайсет градуса и много слънце. И последният сняг бързо се топеше, докато Саманта отиваше пеша на работа. Дванайсети януари, но беше почти като пролет. Тя отключи офиса и се залови с обичайните си сутрешни занимания. Първият имейл беше от Изабел:
Здрасти, Сам!
Анди ми каза, че се е свързал с теб и ти почти си се навила. Накара ме да обещая да не обсъждаме работата и конкретните подробности – сигурно се опасява да не си сверяваме часовниците и да го притискаме за по-добри предложения. Не мога да кажа, че страшно ми е липсвал. А на теб? Със сигурност не ми е липсвала фирмата, нито градът и не съм сигурна, че ще се върна. Казах на Анди, че ще приема работата, обаче се колебая. Не мога да зарежа всичко и да отида там след един месец. А ти? Не ми е липсвало и вълнуващото занимание да чета и коригирам договори по десет часа дневно. Парите ми трябват, но засега се оправям и работата истински ми допада. Както ти казах, защитавам деца, които са съдени като възрастни и се намират в затвори за възрастни. Да не ти говоря! Колкото е интересно, толкова и потискащо, но имам усещането, че всеки ден променям по нещо. Миналата седмица извадихме едно дете от затвора. Родителите му го чакаха на вратата и всички се разплакаха, включително и аз. За твое сведение – един от другите адвокати в”Спейн и Грабман” е онова лайно Силвио от данъчния. Помниш ли го? Най-тежкият случай на халитоза в цялата фирма. Събаря те дори от другия край на стаята. А се навира да ти говори под носа. И плюе. Отврат. Пак за твое сведение – според неназовани източници един от специалните клиенти на”Спейн и Грабман” ще бъде Чък Рандоувър, онзи мошеник, който все избягва присъдите и който си въобразява, че понеже плаща по деветстотин долара на час, има право да ти срита задника. Знаеш го добре.