– Допускаме, че и това е свързано с “Крол Майнинг” – заяви Анет и изгледа подозрително Саманта.
Мати разтриваше слепоочията си и се опитваше да запази спокойствие.
– Няма нищо друго. Федералните сигурно мислят, че разполагаме с нещо, защото съм адвокат на завещанието на Донован. Странно, абсурдно, възмутително, не ми хрумват достатъчно епитети. Аз… ние… нямаме нищо, което вече да не са виждали. Нищо ново.
В съзнанието на Саманта обаче нахлуването имаше много по-зловещи измерения. Двамата с Джеф бяха тръгнали от планината Грей в неделя сутринта и тя допускаше, че раниците са били пълни с документи. Само двайсет и четири часа по-късно ФБР нахлуваха и душеха от името на “Крол Майнинг”. Действаха на сляпо, но и отправяха ефективна заплаха. Тя не каза нищо, но бързо отиде в кабинета си и се зае да прехвърля данни.
Жените си шепнеха, докато кръстосваха офиса. На Анет ѝ хрумна блестящата идея да изпрати Барб някъде с лаптопите им. Щяха да обяснят, че са в Уайз на техническа профилактика. Барб събра лаптопите и с огромно удоволствие напусна града. Мати се обади на Хъмф, който беше един от по-добрите наказателни адвокати в града, нае го веднага и го помоли да намине, когато започне обискът. Хъмф заяви, че за нищо на света не би го изпуснал. Когато флашките се напълниха, Саманта ги пъхна в голям плик заедно с шпионския си телефон и отиде в сградата на съда. На третия етаж имаше занемарена библиотека, която не беше чистена с години. Тя скри плика в купчина прашни юридически списания от 70-те години и побърза да се върне.
Агенти Фромайър и Банахам бяха облечени с тъмни костюми и предвождаха безстрашен отряд, който нахлу в силно укрепените кабинети на Планинската служба за правна помощ. Още трима други агенти – всичките с тъмносини якета с надпис “ФБР” на гърбовете с възможно най-ярките и големи букви – следваха шефовете си.
Мати ги посрещна на входа с думите:
– О, не, пак ли вие!
– Боя се, че да – отговори Фромайър. – Имам заповед за обиск.
Мати поклати глава.
– Нямам време да я чета. Просто ми кажете какво включва.
– Всички материали, свързани със съдебните дела на кантората на Донован Грей, както и цялата кореспонденция, съдебни искове и така нататък по делото за долината Хамър.
– Вие иззехте всичко миналия път, агент Фромайър. Донован почина преди седем седмици. Да не мислите, че продължава да бълва документи?
– Само изпълнявам заповеди.
– Добре, добре. Вижте, господин Фромайър, неговите документи все още са там, от другата страна на улицата. Делото, което имам тук, е свързано с легализирането на завещанието му. Не участваме в онова там, разбирате ли? Не е сложно.
– Имам заповеди.
Хъмф влезе шумно и излая:
– Представлявам Службата. Какво става тук, по дяволите?
Анет и Саманта гледаха от отворените си врати.
– Хъмф, това е агент Фромайър – обясни му Мати. – Той предвожда този малък отряд. Смята, че има право да вземе всичките ни папки и компютри.
– Друг път – внезапно се провикна Анет. – В кабинета ми няма и един документ, който да има дори далечна връзка с Донован Грей или с неговите дела. Той е пълен с поверителни и деликатни материали и дела, свързани с разводи, малтретиране на деца, домашно насилие, родителски права, наркомании и рехабилитация, дееспособност и дълъг списък човешки нещастия. И вие, господине, нямате право да видите нищо. Ако се опитате да пипнете каквото и да било, ще ви се противопоставя с цялата си физическа сила. Арестувайте ме, ако искате, но ви уверявам, че първата ми работа утре сутринта ще бъде да заведа федерално дело с вашето име, господин Фромайър, и с имената на останалите палячовци около вас като ответници. А след това ще ви преследвам до ада и обратно.
Не беше лесно да шокираш корав мъж като агент Фромайър, но за части от секундата раменете му леко увиснаха. Другите четирима слушаха с широко отворени очи. И доста разколебани. Саманта едва не се изхили на глас. Мати вече се смееше.
– Много добре, госпожо Бревард – каза Хъмф. – Чудесно обобщение на позицията ви, а аз ще се радвам незабавно да се срещна с прокурора, за да изясним нещата.
– Имаме повече от двеста неприключени дела и повече от хиляда в архива. И нито едно тях няма нищо общо с Донован Грей и с неговия бизнес. Наистина ли искате да ги откарате в офисите си и да ровите из тях? – попита Мати.
– Със сигурност имате по-полезни занимания – изстреля Анет.