Хъмф вдигна двете си ръце и ги призова да замълчат. Фромайър изпъна сковано гръб и измери Саманта с гневен поглед.
– Ще започнем от вашия кабинет. Ако намерим, каквото търсим, ще го вземем и си тръгваме.
– И какво е то?
– Прочетете заповедта за обиск.
– Колко дела имате, госпожице Коуфър? – попита Хъмф.
– Около петнайсет, струва ми се.
– Добре, да направим следното – предложи Хъмф. – да сложим папките на масата в заседателната зала, а вие, момчета, да ги прегледате. Претърсете кабинета ѝ и проверете каквото искате, но преди да изнесете каквото и да било, нека поговорим, става ли?
– Ще вземем компютрите ѝ – лаптопа и настолния – заяви Фромайър.
Внезапният интерес към делата на Саманта озадачи Мати и Анет. Саманта сви рамене, сякаш нямаше представа защо става така.
– Лаптопът ми не е тук – каза тя.
– Къде е? – рязко попита Фромайър.
– При техниците. Някакъв вирус, струва ми се.
– Кога го занесохте?
Хъмф отново вдигна ръка.
– Не е длъжна да отговаря на въпроса. Заповедта за обиск не ви дава право да разпитвате потенциален свидетел.
Фромайър пое дълбоко дъх, разфуча се вътрешно, после им се усмихна престорено любезно. Последва Саманта в кабинета ѝ и зорко я наблюдаваше, докато тя вадеше папките си от шкафа от военните запаси.
– Хубаво местенце – обади се той в опит за остроумие. – Обискът на този кабинет няма да ни отнеме много време.
Саманта не му обърна внимание. Отнесе папките си в заседателната зала, където Банахам и още един агент се заеха да ги прелистват. Тя се върна в кабинета си и започна да наблюдава как Фромайър бавно рови из чекмеджетата на бюрото. Докосваше всяко листче, но не вадеше нищо. Ненавиждаше го за това нахлуване в личното ѝ пространство.
Един агент последва Мати в кабинета ѝ, друг последва Анет. Прегледаха всяка папка, но не взеха нищо. Хъмф сновеше между вратите, наблюдаваше и чакаше да избухне свада.
– Всички лаптопи ли ги няма? – попита Фромайър, след като приключи с огледа на кабинета на Саманта.
Анет чу въпроса първа.
– Да, изпратихме ги на профилактика заедно.
– Много удобно. Явно ще трябва да се върнем с друга заповед за обиск.
– Много ще е забавно.
Прелистиха стотици стари папки. Трима от тях се качиха на тавана и извадиха документи, които Мати не беше виждала от десетилетия. Възбудата отстъпи място на скуката. Хъмф седеше в коридора и баламосваше Фромайър, докато жените се опитваха да отговарят на пропуснатите обаждания по телефона. Два часа по-късно обискът приключи и агентите си тръгнаха, като взеха единствено настолния компютър на Саманта.
Докато ги гледаше как го отнасят, тя се почувства като безпомощна жертва в изостанала страна, където полицията безчинства и никой няма никакви права. Просто не беше редно. Тормозеха я заради връзката ѝ с Джеф. А сега конфискуваха и вещите ѝ, нарушаваха поверителността на клиентите ѝ. За пръв път се чувстваше толкова безпомощна.
Последното, от което имаше нужда, беше Анет и Мати да я пекат на бавен огън. Сигурно вече я подозираха. Колко ли знае по делото “Крол”? Какво ѝ е казал Джеф? Виждала ли е някакви документи? Саманта успя да се измъкне през задната врата и да вземе флашките и телефона от библиотеката. Пое на поредната си дълга разходка с колата. Джеф не вдигаше и това я подразни. В момента се нуждаеше от него.
Мати я чакаше, когато Саманта се върна в офиса по тъмно. Лаптопите бяха върнати – на сигурно място и непокътнати.
– Да седнем на верандата и да изпием по чаша вино – предложи Мати. – Трябва да поговорим.
– Честър ли ще готви?
– Никога не пропускаме вечерята.
Направиха си приятна разходка до къщата на Мати и пътьом решиха, че е твърде студено, за да седят на верандата. Честър беше зает с нещо другаде, така че двете бяха сами. Седнаха в дневната и си наляха вино. После Мати я подкани:
– А сега ми разкажи всичко.
– Добре.
36
Някъде по същото време Бъди Райзър паркира пикапа си на живописна площадка в планината и извървя двеста метра по пътеката до мястото за пикник. Седна на една маса, налапа дулото на пистолета си и дръпна спусъка. Двама туристи намериха тялото късно в понеделник вечерта и се обадиха на 911. Мейвис, която от часове беше на телефона, отвори входната врата, когато на нея се почука. Изпаднали в паника съседи се втурнаха към къщата, навсякъде цареше хаос.
Саманта спеше дълбоко, когато мобилният ѝ започна да вибрира. Тя не го чу. Защо някой ще звъни на адвоката си посред нощ в понеделник, освен ако не е арестуван?