Тя провери телефона си в пет и половина, малко след като се събуди. Още не можеше да се отърси от спомена за нахлуването на ФБР. Имаше три пропуснати повиквания от Мейвис Райзър, последното от които беше в 12:40 ч. Съобщение, записано с треперещ глас, оповестяваше новината. Саманта тутакси забрави за ФБР.
Наистина започваше да ѝ идва до гуша от толкова много смърт. Споменът за Донован продължаваше да я преследва. Смъртта на Франсин Кръмп не беше преждевременна, но след нея бяха останали проблеми. Два дни по-рано в планината Грей Саманта отново беше видяла белия кръст на мястото, където Роуз беше отнела живота си. Не познаваше момчетата Тейт, но се чувстваше свързана с трагедията им. Често мислеше за бащата на Мати и за начина, по който пневмокониозата го беше отнесла. Животът в този район беше наистина суров и в този момент на нея ѝ липсваха шумните улици на големия град.
Сега любимият ѝ клиент беше мъртъв и на нея ѝ предстоеше още едно погребение. Саманта навлече джинси и яке и излезе на разходка. Когато небето започна да просветлява, тя потръпна от студ и отново се запита какво точно търси в Брейди, Вирджиния. Защо оплаква миньор, с когото се е запознала само преди три месеца? Защо просто не си тръгне?
Както винаги, нямаше лесни отговори.
Забеляза, че в кухнята на Мати свети, и почука на прозореца. Честър по халат правеше кафе. Отвори ѝ и отиде да повика Мати, която вече се бе събудила. Тя прие новината тежко. Двете адвокатки седяха дълго на масата в кухнята и се опитваха да асимилират тази безсмислена трагедия.
Някъде сред купчината документи на Райзър Саманта беше мярнала застрахователна полица за 50000 долара.
– Няма ли отказ на изплащане в случай на самоубийство? – попита тя, обхванала чашата с две ръце.
– Обикновено да, но само ако събитието се е случило през първата година или нещо такова. После човек може да си вдигне застраховката и да скочи от моста. Ако полицата на Бъди е по-стара, тогава клаузата за отказ вероятно е изтекла.
– Изглежда, че се е самоубил заради парите.
– Кой знае? Човек, който се самоубива, не разсъждава трезво, но допускам, че застраховката живот ще се окаже важен фактор. Той нямаше работа, нямаше помощи, а малката им спестовна сметка се беше стопил а. Плюс три деца и съпруга, която не работи. Предстояха му тежки години в здравословно отношение и краят нямаше да е никак лек. Всеки миньор познава поне една жертва на заболяването.
– Нещата започват да се навързват.
– Така е. Искаш ли да закусиш нещо? Препечена филийка?
– Не, благодаря. Имам чувството, че току-що съм си тръгнала от тук. И май е точно така. – Мати доля кафе в чашите, а Саманта продължи: – Ще ти задам един хипотетичен въпрос. Труден. Ако Бъди имаше адвокат преди десет години, какво щеше да стане с делото му?
Мати разбърка малко захар в чашата си и намръщено се замисли над думите ѝ.
– Не се знае, но ако допуснем, че адвокатът е бил добър и е открил медицинските доклади, които ти намери, и че в даден момент е привлякъл вниманието на съда към измамата от страна на “Каспър Слейт”, тогава може да се предположи, че Бъди е щял да получи помощите. Само хипотетично, но мисля, че в такъв случай “Каспър Слейт” щяха да действат бързо, за да скрият престъпленията си от съда. Щяха да удовлетворят иска, да си вдигнат гълъбите, така да се каже, и Бъди щеше да си е получил чековете.
– И нямаше да продължи да вдишва въглищния прах следващите десет години.
– Вероятно не. Помощите не са големи, но семейството щеше да оцелее.
Поседяха мълчаливо известно време – и на двете не им се говореше, не им се помръдваше дори. Честър се появи на вратата с празна чаша, видя ги потънали в униние и изчезна безшумно. Най-накрая Мати бутна стола си назад и се, изправи. Пресегна се към пшеничения хляб и пъхна две филийки в тостера. Извади масло и конфитюр от хладилника.
Саманта хапна няколко залъка и каза:
– Наистина не ми се ходи днес в Службата. Струва ми се омърсена, разбираш ли? Вчера ми взеха компютъра, ровиха из всичките ми папки. И Джеф, и Донован смятаха, че мястото се подслушва. Имам нужда от почивка.
– Вземи си ден-два отпуск. Знаеш, че нямаме нищо против.
– Благодаря. Ще замина от града. Ще се видим утре.
Саманта напусна Брейди и шофира един час, преди да си позволи да погледне в огледалото за обратно виждане. Никой, нищо. Джеф звънна два пъти, но тя не вдигна. След Роаноук се отправи на изток, отдалечи се от долината Шенандоа и натовареното движение. Трябваше да убие часове, затова звъня по телефона, уреди разни подробности и се свърза с куп хора, докато лъкатушеше през Централна Вирджиния. В Шарлотсвил обядва с приятел от времето, когато учеше в “Джорджтаун”. Десет минути преди шест следобед седна на една ъглова маса в бара на хотел “Хей-Адамс”, на една пресечка от Белия дом. Трябваше ѝ неутрална територия.