Двамата влязоха в “Брейди Грил” и се настаниха в сепарето отзад. Докато минаваха покрай една маса, трима мъже измериха Донован с гневен поглед, но той сякаш не забеляза. Сервитьорката им донесе кафе. Саманта се приведе ниско и прошепна:
– Онези тримата там май никак не те харесват. Познаваш ли ги?
Донован погледна през рамо и отговори:
– Познавам всички в Брейди и сигурно половината ме ненавиждат. Както ти казах, съдя въгледобивните компании, а те са най-големият работодател по тези места. Най-големият работодател в цяла Апалачия.
– И защо ги съдиш?
Той се усмихна, отпи от кафето и погледна часовника си.
– Разказът ще бъде дълъг.
– Ами не съм особено заета.
– Въгледобивните компании създават редица проблеми, поне мнозинството от тях. Има и няколко свестни, но повечето не дават и пет пари за околната среда или за служителите си. Добивът на въглища е мръсна работа, открай време е така. Сега обаче е много по-зле. Чувала ли си за добив на въглища чрез разрушаване на планинския релеф?
– Не.
– Нарича се още открит въгледобив. Добивът на въглища по тези места започва в началото на деветнайсети век. Под земята прокопават тунели в планината и копаят въглищата. Още оттогава това е местният поминък. Дядо ми беше миньор, неговият баща също. Моят баща е друго нещо. Както и да е, през хиляда деветстотин и двайсета година на въглищните залежи от Пенсилвания чак до Тенеси работели осемстотин хиляди души. Добивът на въглища е опасна дейност и историята му изобилства от трудови злополуки, боричкания на профсъюзите, насилие, корупция, всякакви исторически драми. Подземният въгледобив, който е и традиционният, е изключително трудоемък. През седемдесетте години компаниите решили да преминат към надземен добив и да спестят милиони от разходите за труд. Откритият способ е много по-евтин от подземния, защото изисква много по-малко работници. Днес във въглищните находища са останали едва осемдесет хиляди миньори и половината от тях работят над земята, в открити рудници.
Сервитьорката мина покрай тях и Донован се умълча за кратко. Отпи от кафето, огледа се и продължи:
– Добивът на въглища чрез разрушаване на планинския релеф не е нищо повече от открит въгледобив на стероиди. В Апалачите залежите на въглищни пластове са като пластовете на торта. Най-отгоре има гора, под нея слой почва, под него има скали и най-отдолу е пластът въглища. Може да е дебел метър и половина, може да е и шест метра. Когато дадена компания получи разрешение за открит добив, тя буквално напада планината с всякакви тежки машини. Най-напред изсичат дърветата, пълно обезлесяване, без да полагат никакви усилия да спасят ценната дървесина. Изкореняват дърветата с булдозери, скалпират земята. Същото важи за горния слой почва, който не е много дебел. После идва ред на скалите, които взривяват. Най-често натрупват дърветата, горния почвен слой и скалите в долините между планините. И така се унищожават растителността, животинският свят и естествените водни потоци. Поредното екологично бедствие. Ако си по-надолу по течението, просто си прецакан. А както ще научиш тук, ние всички живеем по-надолу по течението.
– Това законно ли е?
– И да, и не. Откритият въгледобив е законен според федералните закони, обаче в действителност процесът е пълен с незаконни дейности. Известна ни е дългата и грозна история на прекалената близост между въгледобивните компании, от една страна, и регулаторните и контролните органи, от друга. Действителността винаги е една и съща: компаниите се отнасят с презрение към земята и хората, защото парите и властта са техни.
– Да се върнем на тортата. Стигна до въглищните пластове.
– Така, след като открият залежите, докарват още машини, добиват въглищата, транспортират ги и продължават да взривяват следващия пласт. Нерядко разрушават най-горните сто и петдесет метра от даден планински връх. А са нужни съвсем малко работници. Всъщност екип от няколко души може да разруши цяла планина за броени месеци. – Сервитьорката им доля кафе и Донован изчака в пълно мълчание, без изобщо да ѝ обръща внимание. Когато тя се отдалечи, той се приведе още по-близо до Саманта. – След като въглищата бъдат извозени с камион, ги измиват, а това е поредното бедствие. При измиването на въглищата се появява черна утайка, която съдържа токсични вещества и тежки метали. И понеже няма как да се изхвърли, въгледобивните компании я съхраняват в утаители в земята. Инженерната работа е немарлива и некомпетентна, затова утаителите постоянно се рушат и резултатите са катастрофални.