Баща му и дядо му бяха работили във въглищните мини. Бащата на Мати беше работил в подземните мини почти трийсет години, а на шейсет и една беше починал от пневмокониоза.
– Аз съм на шейсет и една сега – каза Мати. – Беше ужасно.
Жените седяха и си говореха, а Честър сновеше между тях и кухнята, наглеждаше пилето и им доливаше вино. Докато него го нямаше, Мати каза:
– Не се тревожи, мила, имаме стая за гости.
– Ама не, аз…
– Моля те, настоявам. В града никъде не се предлагат прилични стаи, повярвай ми. Има няколко къщи със стаи на час, но и те ще затворят скоро. Което сигурно е печално. Преди хората тайно ходеха в мотела за извънбрачен секс, сега просто се събират да живеят заедно и си играят на домакинство.
– Значи по тези места правите и секс? – попита Саманта.
– Горещо се надявам. Майка ми имаше седем деца, майката на Честър – шест. Няма какво друго да прави човек. По това време на годината, през септември и октомври, бебетата се пръкват като зайци.
– Защо?
– Заради големите буря и снегове след Коледа.
Честър се показа от мрежестата врата и попита:
– За какво си говорите?
– За секс – отговори Мати. – Саманта е учудена, че хората тук правят секс.
– Някои – потвърди той.
– И аз така съм чувала – изстреля в отговор Мати с широка усмивка.
– Не съм повдигала темата за секса – заяви отбранително Саманта. – Мати спомена, че мога да пренощувам в свободната ви стая.
– Да, на твое разположение е. Само си заключи вратата, да си нямаме неприятности – ухили се Честър и влезе в къщата.
– Безобиден е, повярвай ми – прошепна Мати.
Донован се отби да каже “здрасти” и, за щастие, пропусна тази част от разговора. Живеел “в планинските дебри” и тъкмо се прибирал от кантората. Отклони поканата за вино и си тръгна петнайсет минути по-късно. Изглеждаше разсеян и каза, че е изморен.
– Горкият – възкликна Мати, когато той си тръгна. – С жена му се разделиха. Тя се премести в Роаноук заедно с дъщеря им – най-сладкото петгодишно момиченце, което някога си виждала. Джуди така и не свикна с живота в планината и просто ѝ дойде до гуша. Нямам добро предчувствие за тях двамата, а ти, Честър?
– Никак – отговори той. – Джуди е прекрасен човек, но не беше щастлива тук. А когато започнаха проблемите, тя просто превъртя. И си замина.
Думата “проблеми” увисна във въздуха за няколко секунди и понеже и двамата съпрузи Уайът не изразиха желание да продължат темата, Честър оповести:
– Вечерята е готова.
Саманта ги последва в кухнята, където масата беше сервирана за трима. Честър им сипа направо от печката – пилешко с ориз, от което се вдигаше пара, и домашни кифлички. Мати постави купа със салата по средата на масата и наля вода от голяма пластмасова кана. Явно бяха приключили с виното.
– Ухае вкусно – каза Саманта, докато дърпаше стол и се настаняваше.
– Сипи си салата – покани я Мати, мажейки масло върху една кифличка.
Започнаха да се хранят и за кратко се смълчаха. На Саманта ѝ се искаше разговорът да се върти около тях, не около нея, но преди да успее да ги изпревари, Честър заговори:
– Разкажи ни за семейството си, Саманта.
Тя се усмихна учтиво и отвърна:
– Няма много за разказване.
– Е, ние ще ти помогнем – увери я Мати през смях. – Отраснала си във Вашингтон, нали така? Сигурно е било интересно.
Саманта очерта главното: единствено дете на двама амбициозни адвокати, привилегирована среда, частни училища, политология в “Джорджтаун”, проблемите на баща ѝ, осъждането му и затвора, унижението заради широко разгласеното му престъпление.
– Струва ми се, че го помня – каза Честър.
– Беше по всички вестници.
Тя описа как го е посещавала в затвора и колко ѝ се е искало да замине от Вашингтон, далече от родителите си, спомена следването си в Колумбийския университет, стажа във федералния съд, изкушението от Голямото право и трите не съвсем приятни години в “Скъли и Пършинг”. Обичаше Манхатън и трудно си представяше да живее другаде, но в момента светът ѝ беше с главата надолу и в бъдещето ѝ нямаше нищо сигурно. Докато говореше, двамата я наблюдаваха внимателно и поглъщаха всяка дума. А когато прецени, че е разказала достатъчно, Саманта лапна парченце от пилешкото с намерението да го дъвче дълго.