– Това несъмнено е жестоко отношение към хората – отбеляза Честър.
– Доверени служители, изхвърлени на улицата – обади се и Мати, клатейки глава невярващо и неодобрително.
Саманта кимна и продължи да дъвче. Нямаше нужда да ѝ напомнят. Честър се пресегна да налее още вода, а тя попита:
– Само бутилираната вода ли става за пиене?
Кой знае защо, въпросът ѝ ги развесели.
– О, да – отговори Мати. – Тук никой не пие вода от чешмата. Нашите храбри регулаторни органи ни уверяват, че е безопасна за пиене, но никой не им вярва. Къпем се, перем дрехите си и плакнем съдовете си с течаща вода, а някои хора дори си мият зъбите с нея, но не и аз.
– Много от потоците, реките и кладенците са съсипани от открития въгледобив. Притоците в горната част на реката са замърсени от насипите в долините. Съдържанието на утаителите се просмуква в дълбоките водоеми. Горящите въглища създават тонове пепел, която компаниите изхвърлят в реките ни. Затова, моля те, Саманта, не пий вода от чешмата – намеси се Честър.
– Ясно.
– Това е една от причините да пием много вино – уточни Мати. – Честър, бих искала още една чаша, ако нямаш нищо против.
Честър, който явно беше и главен готвач, и барман, не се поколеба и веднага взе бутилката от плота. А понеже нямаше да шофира, Саманта също прие още една чаша. Виното сякаш почти веднага завъртя главата на Мати и тя заговори за кариерата си и Службата за правна помощ, която беше основала преди двайсет и шест години. Докато домакинята бъбреше, Саманта я подтикваше с достатъчно въпроси, за да не млъкне, макар че Мати не се нуждаеше от насърчение.
Топлата и уютна кухня, уханието на печено пиле, вкусът на домашна храна, опиянението от виното, откритостта на тези двама невероятно гостоприемни хора и обещанието за топло легло – всичко това изведнъж ѝ подейства и за пръв път от месеци Саманта се отпусна истински. В града не можеше да си отдъхне, часовникът следеше всяка свободна минута. През последните три седмици не беше спала. И двамата ѝ родители я напрягаха. Шестчасовото шофиране по-скоро беше обтегнало нервите ѝ. А после и случката с Роуми. Най-сетне Саманта усети бремето да се вдига от плещите ѝ. И изведнъж ѝ се отвори апетит. Сипа си още пилешко за огромно удоволствие на домакините.
– Преди малко на верандата, когато говорехме за Донован, споменахте някакви “проблеми”. Това забранена тема ли е?
Съпрузите Уайът се спогледаха и свиха рамене. В крайна сметка градчето беше малко и почти нямаше неприкосновени теми. Честър бързо капитулира и също си наля още вино. Мати бутна чинията си встрани.
– Донован имаше трагичен живот.
– Ако е твърде лично, да не го обсъждаме – каза Саманта, но само от учтивост. Искаше да научи сензационната новина.
Мати нямаше да приеме отказ. Подмина предложението на Саманта и продължи:
– Това е известно тук, така че няма тайна – каза тя, премахвайки пречките пред поверителността. – Донован е син на сестра ми Роуз, покойница, съобщавам го с прискърбие. Почина, когато той беше на шестнайсет.
– Историята е дълга – намеси се Честър, като че ставаше дума за нещо толкова страшно, че нямаше как да се разкаже.
Мати се направи, че не е чула.
– Бащата на Донован се казва Уебстър Грей и още трябва да е жив някъде. Наследи триста акра земя в съседния окръг Къри, собственост на семейство Къри от цяла вечност, още от началото на деветнайсети век. Красива земя, хълмове и планини, потоци и долини, просто превъзходна и девствена. Там се родиха и отраснаха Донован и брат му Джеф. Баща му и дядо му Къртис Грей започнаха да водят момчетата в гората още щом проходиха – на лов, за риба, на излети. И те като много други деца в Апалачите отраснаха върху своята земя. Природата ни е прекрасна – там, където е запазена, но имотът на Грей беше наистина нещо специално. След като Роуз се омъжи за Уебстър, ходехме там на семейни пикници и събирания. Помня как Донован, Джеф, моите деца и всички техни братовчеди плуваха в Крукид Крийк до любимото ни място за излет. – Мълчание, после глътка вино. – Къртис почина през осемдесета година, струва ми се, а Уебстър наследи земята. Къртис беше миньор, открай време член на профсъюза; и се гордееше с този факт като повечето стари работници. Но за нищо на света не искаше и Уебстър да отиде в мината. Оказа се, че Уебстър не си пада по никаква работа, и все си сменяше службите, без да постигне нищо съществено. Семейството му едва свързваше двата края и бракът му с Роуз сериозно се разклати. Той започна да пие и това предизвика още повече проблеми. Веднъж прекара шест месеца в затвора заради крадени стоки и семейството му едва не умря от глад. Поболяхме се от тревога за тях.