– Уебстър не беше свестен човек – изтъкна Честър очевидното.
– Най-високата точка на имота им е планината Грей – висока е почти хиляда метра и е обрасла с ценни дървета с твърда дървесина. Въгледобивните компании знаят къде е всеки килограм въглища в Апалачите, провели са геоложките си проучвания още преди десетилетия. Не е тайна, че в планината Грей се намират едни от най-богатите находища. През годините Уебстър намекваше, че може да даде под наем част от земята си, но ние просто не му вярвахме. Откритият въгледобив вече се практикуваше и предизвикваше тревоги.
– Обаче не беше като днес – додаде Четър.
– О, не, нищо подобно. Както и да е, без да предупреди семейството си, Уебстър подписал договор с компания от Ричмънд, “Вейдън Коул”, за открит въгледобив в планината Грей. Уебстър беше предпазлив, не беше глупак. Видял шанс да спечели истински пари и си наел добър адвокат, който да подготви договора. Уебстър щял да получава по два долара за всеки тон въглища, а по онова време това беше повече, отколкото вземаха другите. В деня, преди да се появят булдозерите, Уебстър най-накрая съобщил на Роуз и на момчетата какво е направил. Представил всичко в розова светлина, твърдял, че компанията ще бъде наблюдавана отблизо от регулаторните органи и от адвокати, че земята ще им бъде върната, когато добивът приключи, и че сериозната печалба ще бъде повече от щедра компенсация за временните главоболия. Същата вечер Роуз ми се обади, обляна в сълзи. По нашите места собствениците, които отдават земите си под наем на въгледобивните компании, не се ползват с голямо уважение и тя се ужасяваше какво ще си помислят съседите им. Освен това се притесняваше за земята. Каза, че Уебстър и Донован жестоко се скарали и че положението било ужасно. И това беше само началото. На следващата сутрин малка армия булдозери изпълзели до върха на планината Грей и започнали…
– … да насилват земята – довърши Честър, клатейки глава.
– Да, и не само това. Изсекли гората до корен и натрупали хиляди дървета в долината. След това изгребали горния почвен слой и го изсипали върху дърветата. А когато започнаха взривовете, настанал пълен ад.
Мати отпи глътка вино и Честър се включи в разказа:
– Грей имаха страхотна стара къща в долината, до Крукид Крийк. Принадлежеше на семейството от десетилетия. Мисля, че бащата на Къртис я беше построил някъде в началото на миналия век. Основите бяха каменни, но не след дълго камъните започнаха да се пукат. Уебстър вдигна голям скандал в компанията, но нищо не постигна.
– Беше ужасна пушилка – продължи Мати, – надвисна над планината като мъгла. Роуз не беше на себе си и аз отидох да поседя при нея. Земята се разтърсваше по няколко пъти на ден, когато взривяваха. Къщата се килна, вратите не се затваряха. Няма нужда да изтъквам специално, че това се оказа истински кошмар за семейството и за брака им. След като “Вейдън” събориха върха на планината – около стотина метра, – стигнаха до първия въглищен пласт, а когато най-сетне започнаха да транспортират въглищата, Уебстър настоя за чековете си. Компанията протакаше ли, протакаше, но накрая му изплати един. Далеч по-малко от очакванията на Уебстър. Той включи в играта адвокатите си, което сериозно подразни компанията. Започна война, но всички знаеха кой ще я спечели.
Честър клатеше глава при спомена за този кошмар.
– Рекичката пресъхна – отбеляза той, – задуши я изсипаната в долината пръст. Така става. През последните двайсет години сме изгубили повече от хиляда и шестстотин километра притоци в Апалачите. Истински ужас.
– Накрая Роузи си тръгна – продължи Мати. – С момчетата се нанесоха при нас, но Уебстър отказа да напусне. Пропи се и откачи. Седеше на верандата си с пушка в ръка и просто предизвикваше някой от компанията да се приближи. Роуз се тревожеше за него, затова се върна у дома заедно с момчетата. Той обеща да ремонтира къщата и да оправи всичко, само да получи парите. Подаде жалби пред регулаторните органи, дори започна дело срещу “Вейдън”, но те протакаха в съда. Трудно е да се бориш с въгледобивна компания.
– Водата в кладенеца им беше замърсена със сяра – продължи Честър. – Във въздуха постоянно имаше прах от експлозиите и камионите, превозващи въглища. Просто не беше безопасно, затова Роуз отново си тръгна. За няколко седмици отседна в мотел заедно с момчетата, после пак дойдоха тук и накрая заминаха на друго място. Това продължи около година, нали така, Мати?
– Най-малко. Планината продължаваше да се смалява, докато работниците се местеха от пласт на пласт. Противно беше да я гледа човек как се топи. Цената на въглищата скочи, затова “Вейдън” продължаваха да копаят като обезумели, без почивен дни и с всички машини и камиони, които успяваха да докарат на обекта. Уебстър получи чек за трийсет хиляди долара, но адвокатът му го върна с гневно искане за повече. Но това беше последният чек.