Имаше вид на човек, водил труден живот, и адски се подразни, когато Мати не ѝ позволи да пуши в офиса. Саманта смръщено си водеше бележки и не обелваше нито дума. Още от първото изречение – само лош късмет и неприятности. Семейството живееше в каравана, при това ипотекирана, и изоставаха с вноските; изоставаха с всичко. Двете по-големи деца бяха прекъснали училище, за да си търсят работа, каквато нямаше нито в Ноланд, нито в Хопър, нито в Къри. Заплашваха, че ще избягат някъде на запад, където вероятно щяха да успеят да изкарат някой долар, като берат портокали. Лейди се бъхтеше на различни места, чистеше къщи през уикенда, гледаше деца срещу пет долара на час – хващаше се е какво ли не, само и само да припечели нещо.
Престъплението на Стоки било превишена скорост. Което станало причина заместник-шерифът да провери шофьорската му книжка, която пък била изтекла два дни преди това. Глобите и съдебните му разходи възлизали на 175 долара – пари, които той нямал. Властите в окръг Хопър се свързали е частна фирма, която някак да измъкне парите от Стоки и от други бедни хорица, имали нещастието да извършат незначителни простъпки и пътнотранспортни нарушения.
Ако Стоки можеше да напише чек за сумата, досега щеше да го е сторил и да се е прибрал у дома, но тъй като беше беден и разорен, случаят му се развиваше по друг начин. Съдията беше прехвърлил делото му на мошениците от “Управление на съдебни задължения”, УСЗ. Лейди и Стоки се срещнали с представител на фирмата в деня за разглеждане на делото в съда и той им обяснил какъв ще бъде планът за изплащане на сумата. Фирмата му начислила още такси – така наречената основна такса от 75 долара, друга, наречена месечна такса обслужване, възлизаща на 35 долара, и още една накрая, ако изобщо се стигнело дотам, наречена такса приключване – дреболия от 25 долара. Като се добавели съдебните разходи и още някакви неясни такси, сумата възлизала на 400 долара.
Двамата смятали, че ще съумяват да плащат по петдесет долара месечно, минимума, който допускаше УСЗ, обаче не след дълго установили, че трийсет и пет от тези петдесет долара се поглъщат от месечната такса обслужване. Помъчили се да предоговорят условията, но от УСЗ не отстъпвали. Съпрузите платили две вноски, после Стоки престанал да плаща и тогава започнали сериозните проблеми. Двама шерифи пристигнали в караваната им след полунощ и арестували Стоки. Лейди протестирала, най-големият им син също, а представителите на реда заплашили да ги зашеметят с чисто новите си електрошокови палки. Когато отново замъкнали Стоки пред съдията, му лепнали още глоби и такси. Новата сума възлизала на 550 долара. Стоки обяснил, че е разорен и няма работа, и съдията го върнал в затвора. Бил там вече два месеца. А междувременно УСЗ продължавали да удържат любимата си месечна такса, която по някаква тайнствена причина се повишила на 45 долара.
– Колкото повече лежи в затвора, толкова повече затъваме – каза Лейди напълно съкрушена.
Носеше документите си в книжна торба и Мати се зае да ги подрежда. Гневни писма от производителя на караваната, който финансираше и покупката ѝ, предупреждения за просрочване на ипотеката, неплатени сметки за ток и вода, данъчни съобщения, съдебни решения и най-различни документи от УСЗ. Мати ги прочете и ги подаде на Саманта, която нямаше представа какво друго да направи, освен да изготви списък на цялата тази мъка.
Накрая Лейди не издържа.
– Трябва да запаля. Дайте ми пет минути. – Ръцете ѝ трепереха.
– Разбира се – отвърна Мати. – Просто излез навън.
– Благодаря.
– Колко пакета на ден?
– Само два.
– Коя марка?
–”Дарлис”. Знам, че трябва ги откажа, и се опитах, но само цигарите ми успокояват нервите.
Тя грабна чантата си и излезе.
–, Дарлис” е любима марка в Апалачите, евтини цигари, но все пак сигурно са към четири долара пакета. Това прави осем долара дневно, двеста и петдесет на месец, а се обзалагам, че и Стоки пуши по толкова. Сигурно харчат по петстотин долара месечно за цигари и един бог знае още колко за бира. Ако заделят нещо, най-вероятно си купуват лотарийни билети – обясни Мати.
– Това е нелепо – заяви Саманта с облекчение, че най-сетне може да проговори. – Защо? Биха могли да платят глобите си само за месец и той да излезе от затвора.
– Те не разсъждават така. Пушенето е пристрастеност, нещо, от което просто не могат да се откажат.
– Добре, може ли да попитам нещо?
– Разбира се. Сигурно искаш да разбереш как човек като Стоки попада в затвор за длъжници, след като тази практика е незаконна в страната вече двеста години. Нали?